Отстъплението на BP от зелените цели отразява една по-широка тенденция

В началото на 2020 г. Бърнард Луни имаше една ясна цел като току що назначен главен изпълнителен директор на BP: да убеди света да гледа на петролната компания по различен начин. Известно време той правеше точно това.

В лъскав старт на кампанията в Лондон, шефът на BP изложи 10 нови цели за компанията, най-значимата от които бе трансформацията ѝ в концерн с въглеродно неутрално потребление на енергия до 2050 г. В рамките на месеци Луни подкрепи трансформацията с обещание да намали производството на петрол и газ на компанията с 40% спрямо нивата от 2019 г. до края на десетилетието, припомня The Guardian.

По това време стратегията му дори спечели одобрението на „Грийнпийс“ – постижение, с което малко петролни корпоративни ръководители могат да се похвалят. Но до началото на 2023 г. BP смекчи целите за намаления на добива на въглеводороди от 40% до 25%, след като войната в Украйна предизвика скок в цените на петрола, удвоявайки печалбите за компанията. В рамките на месеци нейният изпълнителен директор беше изгонен на фона на раздаванията около неразкритите връзки с колеги. Зелените му планове последваха неговото отстраняване.

Миналата седмица стана ясно, че BP планира да се откаже от ограничаването на производството на изкопаеми горива в полза на няколко нови инвестиции в Близкия изток и Мексиканския залив.

Новината разгневи екоактивистите, но реално не беше изненада. Отстъплението от зелените цели на BP е може би най-наглото в индустрията – от грандиозна зелена програма до нов фокус върху изкопаемите горива – но отстъплението от екологичните, социалните и управленските стандарти (ESG) набира скорост сред най-големите компании и инвеститори в света.

Терминът ESG е измислен за първи път от ООН в доклад от 2004 г. Той предоставя на компаниите и инвеститорите модел за прилагане на методите за отговорно инвестиране в техните планове за разходи.

До 2015 г. идеята за ESG еволюира до набор от стандарти, които могат и трябва да бъдат измерени. Но през последните години компаниите и инвеститорите в САЩ и Европа започнаха да се дразнят от изискванията за обявяване на своите ESG данни и се оттеглиха от самите ангажименти – често за да защитят печалбите си.

Съперникът на BP в петролната индустрия Shell сигнализира по-рано тази година, че може да забави темпа на намаляване на емисиите си за това десетилетие, като създаде нов план за намаляване на въглеродния интензитет от енергията, която продава с 15-20% до края на десетилетието, в сравнение с предишната си цел от 20%.

Shell също така се отказа от обещанието бързо да увеличи използването на „усъвършенствано рециклиране“, което включва разграждане на пластмасови полимери на малки молекули, които могат да бъдат превърнати в синтетични горива или нови пластмаси. Компанията обеща да използва 1 милион тона от тази рециклирана пластмаса в своите глобални нефтохимически заводи, но по-късно призна, че планът е „неосъществим“.

Петролните компании не са единствените, които отстъпват от своите зелени ангажименти. Volkswagen тихомълком се отказа от целта за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от автомобилите с 30% между 2015 г. и 2025 г. в полза на същите съкращения между 2018 г. и 2030 г.

А Unilever – конгломератът, който притежава редица марки и който е широко признат за пионер при прилагането на ESG критериите – сигнализира по-рано тази година, че ще изостави или смекчи своите обещания в тази връзка на фона на нарастващата реакция от страна на инвеститори и политици.

„Това е много обезпокоителна тенденция“, коментира Луис Джонстън, директор „Политика“ в организацията за отговорно инвестиране ShareAction. „Като цяло видяхме доста съгласувано и организирано противопоставяне на някои от принципите на отговорното инвестиране. Това е много различна философия за това какво генерира дългосрочна стойност“, добавя той.

Още през 2021 г. най-големите инвеститори в света смятат принципите на ESG за важни отличителни белези на стабилна инвестиция. Американските инвестиционни гиганти BlackRock и Vanguard гласуваха в полза на почти половината от всички резолюции на ESG, предложени през 2021 г. Но оттогава те драматично оттеглиха подкрепата си след ожесточена политическа реакция.

Губернаторът на Флорида Рон ДеСантис, политиците в Тексас и други критици на ESG критериите колективно изтеглиха милиарди долари държавни средства от BlackRock през 2022 г.

Подкрепата на инвестиционната група за ESG мерките оттогава спадна. BlackRock потвърди, че през 12-те месеца до края на юни 2024 г. е подкрепил само 20 от общо 493 ESG предложения, представени от акционерите на годишните срещи на фирмите, в които инвестира. Това представлява само 4% от всички ESG предложения, в сравнение с 47% преди три години.

Междувременно Vanguard не подкрепи нито едно от 400-те ESG предложения на акционерите, които разгледа през 2024 г.

Джема Удуърд, ръководител на отговорните инвестиции в британската фирма за управление на богатството Quilter Cheviot, посочи енергийната криза, предизвикана от руската инвазия в Украйна, като повратна точка в тенденцията против ESG.

Въпреки това BP и Shell все още изглеждат „доста добре“ в сравнение с петролните компании в САЩ, където имаше още по-голяма реакция срещу ESG, добавя Удуърд. Тази година американските банки JP Morgan и State Street се оттеглиха от инвеститорската група Climate Action 100+, която настоява за промени в големите източници на парникови газове.

„Със сигурност е най-екстремно в САЩ“, подчертава Джонстън. „Но ние не сме имунизирани срещу това във Великобритания или в Европа“.

Миналото лято ЕС потвърди планове за смекчаване на окончателните правила за оповестяване на корпоративните ESG критерии чрез Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта. Този се случи, след като председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен обеща да облекчи бюрокрацията в работата на изпълнителната власт на ЕС, за да откликне на оплакванията на големите компании относно растящите разходи за екологичните разпоредби.

Съгласно новите правила компаниите ще имат по-голяма гъвкавост да решават коя информация е „съществена“ и следователно трябва да бъде докладвана, което на практика ще направи предоставянето на някои данни доброволно вместо задължително. Облекчаването беше описано от анализаторите на HSBC по онова време като „стъпка назад“ в амбицията и устойчивостта, но стъпка, която може да улесни сближаването при отчитането на устойчивостта в световен мащаб.

Джонстън настоява, че ESG оповестяванията не трябва да се разглеждат като още един набор от ограничителни правила. Тук става въпрос за това да се гарантира, че компаниите са наясно както с рисковете, така и с възможностите, свързани с адаптирането към климатичната криза, добавя той.

„Смятам, че е абсолютно погрешно да гледаме на това като на още една регулаторна тежест, защото всъщност не е... Става въпрос за налагане на дисциплина и гарантиране, че компаниите се подготвят за това, което трябва да правят”, коментира Джонстън.