Събирането на вода от мъгла може да се окаже решението за сухите градове по света

Улавянето на вода от мъглата в големи мащабни може да се окаже решение за осигуряването на питейна вода за някои от най-сухите градове в света, пише ВВС.

Това заключават учени в Чили, след като проучват потенциала за събиране на вода от мъгла в пустинния град Алто Хосписио в северната част на страната. Средното количество валежи в региона е по-малко от 5 мм годишно.

„Градът има и много социални проблеми“, коментира водещият изследовател д-р Фирхиния Картър Гамберини от Universidad Mayor. „Бедност, наркотици, множество бедни квартали“.

Без достъп до водоснабдителните мрежи, хората в гетата разчитат на питейна вода, която се доставя с камион.

Облаците мъгла, които редовно се събират над планинския град, обаче са неизползван източник, смятат изследователите.

Как се събира вода от мъгла?

Улавянето на вода от мъгла е невероятно просто – между стълбове се опъва мрежа и когато наситените с влага облаци преминат през тази фина мрежа, се образуват капки. След това водата се отвежда в тръби и резервоари за съхранение.

Идеята се използва в малък мащаб от няколко десетилетия, основно в селските райони на Южна и Централна Америка – на места с подходящи условия за мъгла. Една от най-големите системи за улавяне на вода от мъгла е в Мароко, на ръба на пустинята Сахара.

Мрежа за събиране на вода от мъгла. Снимка: NextNature@Twitter

Д-р Картър обаче казва, че „нова епоха“ на много по-мащабно събиране на вода от мъгла може да гарантира по-сигурно и устойчиво снабдяване с вода на градски среди, където тя е най-необходима.

Тя и колегите ѝ са изготвили оценка на това колко вода може да бъде добита чрез събиране от мъгла и обединяват тази информация с проучвания за образуването на облаци в сателитни снимки и с метеорологични прогнози.

От това те заключават, че облаците, които редовно се сформират над Тихия океан и се разнасят над крайбрежния планински град, може да осигурят на хората от гетата в Алто Хосписио устойчив източник на питейна вода. Те са публикували откритията си в доклад в журнала Frontiers of Environmental Science.

Въз основа на средна годишна норма на събиране на вода от 2,5 литра на кв.м мрежа на ден, изследователите изчисляват, че 17 хил. кв.м мрежа може да произведе достатъчно вода, за да задоволи седмичната нужда от 300 хил. литра вода, която в момента се доставя с камиони в градските бедни квартали.

110 кв.м мрежа биха могли да задоволят годишната нужда от вода за напояване на зелените площи в града. В същото време водата от мъглата може да се използва за безпочвено (хидропонно) земеделие с добиви от 15 до 20 кг зелени зеленчуци за месец.

Алто Хосписио се намира на ръба на пустинята Атакама – едно от най-сухите места на Земята. Тъй като валежите са малко или никакви, основният източник на вода за градовете в региона са подземните водоносни пластове – скални пластове, които съдържат пространства, запълнени с вода и които за последен път са били запълнени преди хиляди години.

Учените твърдят, че заради нарастването на градското население и търсенето на водни ресурси от миннодобивната индустрия и промишлеността има спешна нужда от други устойчиви източници на чиста вода.

Д-р Картър обяснява, че Чили е „много специална“ заради морската си мъгла, „тъй като по протежение на цялата страна има океан и планини“.

В момента екипът ѝ работи по „карта за събиране на вода от мъгла“ на цялата страна.

Според нея „водата от облаците“, както я описва д-р Картър, може да „повиши устойчивостта на градовете ни към изменението на климата, като същевременно подобри достъпа до чиста вода“.