Изменението на климата излага на риск прочутото българско розово масло

Повишаващите се температури и променящите се валежи могат да се отразят на качеството на венчелистчетата, използвани за производството на прочутото българско розово масло през следващите десетилетия, предупреждава доклад, цитиран от bne IntelliNews.  

България е един от най-големите производители на розово масло и други продукти от рози в света, наред с Турция. Най-качественото розово масло се произвежда в микроклимата на Розовата долина, където цветовете се отглеждат от векове. 

Има сведения за рози и розово масло още от времето на Одриското царство, древна тракийска държава през V-III в. пр. Хр. От 1712 г. в град Карлово се отглеждат розови градини. През 1820 г. в град Казанлък е открита първата фабрика за производство на розово масло.

Днес в България се произвеждат между 2 и 3,5 тона розово масло годишно. За това е необходимо отглеждането на хиляди рози; за производството на само един грам розово масло са необходими повече от 1000 розови листенца. Те трябва да бъдат откъснати сутрин между 5,00 и 10,00 ч., като е установено, че съдържанието на етерично масло е най-високо около 7,00 ч. Събирането на реколтата се извършва изключително ръчно. 

От венчелистчетата се произвежда розово масло и други продукти, като розова вода, сладко от рози, чай от рози и дори розова ракия. 

Качеството на венчелистчетата и съдържанието на масло в тях зависи в голяма степен от метеорологичните условия, a комбинацията от топлина и влажност повишава качеството на маслото. 

Обратно, ниската влажност влияе отрицателно върху качеството на розовото масло, а сухотата на почвата намалява добива на цветове. 

Вече се наблюдават някои промени в местния климат, които обаче все още не застрашават производството на розови листенца. 

Някои от най-топлите години, откакто се води статистика, са от 2000 г. насам. Въпреки това е имало и няколко по-хладни пролетни сезона със студени априлски дни. Междувременно няма ясна тенденция по отношение на валежите, въпреки че през последните 10 години се наблюдават признаци на увеличаване на валежите по време на юнската реколта.

Очакванията за следващия климатичен период 2021-2050 г. са за по-високи средни температури за всички сезони и за всички региони на Европа и България, предупреждава докладът. 

„Най-голямо увеличение на температурите се очаква да има през летния период, следван от зимния и пролетния. Затоплянето на зимата и повишаването на температурата през пролетния период с между 0,5° и 1,5°C ще окаже най-голямо въздействие върху качеството на розовото масло", пише авторът на доклада Надежда Шопова, сътрудник на „Климатека“.

Като се има предвид микроклиматът на Розовата долина, тя би трябвало да бъде по-слабо засегната от общите тенденции в сравнение с останалата част от страната. Въпреки това в доклада се казва, че „климатичният натиск може да доведе до промяна в началото на цъфтежа в посока към по-ранна дата, както и да повлияе на продължителността на цъфтежа. Освен това ... повишаването на температурата може да доведе до намаляване на етеричните масла във венчелистчетата и до намаляване на качеството и аромата на розовото масло“.

Като цяло се очаква средната температура на въздуха в района на Розовата долина да се повиши с между 1° и 2°С до 2025 г., а валежите да намалеят. Розите могат да бъдат засегнати и от екстремни явления като суша и преовлажняване, свързани с изменението на климата. 

„Данните показват, че в по-далечно бъдеще климатичният натиск може да отложи началото на цъфтежа към по-ранна дата и че променящите се климатични условия могат да повлияят на продължителността на периода на цъфтеж", се казва в доклада.

„Като косвени последици вероятно ще се наблюдава развитие на болести и неприятели, което също би увеличило разходите, свързани с увеличаване на дейностите по растителна защита", Основната заплаха за розата е бръмбарът агрилус, който се появява в по-големи количества при по-топли зими, както и болести като ръжда, черни листни петна и брашнеста мана.

От друга страна, изменението на климата би могло да позволи отглеждането на рози за розово масло в други части на България, така както сега се отглеждат например смокини в по-големи части на страната, но все още не е ясно дали това ще бъде успешно. 

В отговор на потенциалните заплахи за районите на България, в които се отглеждат рози, е изготвена стратегия за развитие на розопроизводството за периода 2021-2027 г. Тя включва например включването на сектора в специализирани програми за набиране на работна ръка и държавни стимули за научни изследвания и иновации.

„Въпреки климатичния натиск, България има много добри шансове и възможности да запази лидерската си позиция, но държавата трябва да има активна роля в решаването на проблемите на сектора", се казва в доклада.