Могат ли градовете да се изхранват сами?

Nature Urbaine използва подход със смесена употреба, за да помогне за покриване на разходите. Нейната продукция помага за снабдяването на ресторант и се продава на жители и околни предприятия, като например хотели. Пасторалният покрив, който предлага 156 места, разпределени за местните жители за култивиране, е домакин и на обиколки и събития, генерирайки достатъчно приходи, за да направи проекта финансово жизнеспособен.

Други компании също показват, че подобен модел би бил успешен: Gotham Greens, която през 2011 г. стартира своята покривна оранжерия в Бруклин, сега управлява 13 ферми в девет щата.

В момента Agripolis управлява пет други градски ферми, които са на покривите на хотели, общински плувен басейн и станция за пречистване на вода, а още няколко са изникнали в други френски градове като Марсилия, Лион и Тулуза. Други парижки инициативи включват ферма за гъби на бивш паркинг, която разпространява продукцията си в радиус от 15 километра, и ферма от 7000 кв. метра, чиято оранжерия се отоплява от 300 сървъра от център за данни под нея.

Дори богато украсената архитектура на типичния град от 19-ти век може да даде своя принос при производството на храни: на покрива на Парижката национална опера има пчелни кошери. На други места в градове като Нант и Бордо се засаждат овощни дървета, за да увеличат предлагането на плодове.

Все пак търговският потенциал на подобни усилия вероятно ще бъде ограничен. Ако бъде разширен в световен мащаб, анализ от 2018 г. заключава, че градското земеделие може да произвежда до 180 млн. метрични тона храна годишно, или около 10% от глобалното търсене на бобови растения, корени и грудки и зеленчукови култури. Парижката агенция за урбанизъм (APUR) изчислява, че ще е необходимо да се обработват 11 хил. хектара, за да се произведат достатъчно плодове и зеленчуци за населението на Париж и още 5000 хектара за чуждестранните работници - 1,5 пъти размера на града.

Фермерство в края на града

Гуидо Сантини, експерт по устойчиви аграрни системи в градските региони към ФАО, защитава идеята за свързана форма на градско земеделие — запазване или възстановяване на селскостопанска дейност във важните крайградски райони.

„Не става въпрос само за производство на храна, но и за начин за увеличаване на достъпа до прясна, питателна храна, особено за по-бедните домакинства“, изтъква той. „В крайградските райони и селските райони земята е по-достъпна за тази цел. Това е важно за социалното обединяване и е източник на доходи и заетост“, добавя Сантини.

Имайки предвид тези цели, Националната агенция за градско обновление на Франция стартира проект през 2020 г., известен като „Плодородни квартали“, за изграждане на 100 градски ферми в цялата страна, с акцент върху общностите в неравностойно положение. Те включват обект в Лил, разположен сред обслужващ комплекс от 1500 социални жилищни единици, микроферма, насочена към създаване на работни места в квартал на Лориен, където средният доход на домакинство е само 7400 евро, и компостиране и продажба на цветя върху бивш индустриален комплекс в парижкото предградие Сена Сен Дени.

„Не искахме тези проекти да се отнасят само до социалните връзки“, посочва Никола льо Ру, един от мениджърите на проекта. „Искаме тези проекти да бъдат наистина продуктивни“, добавя той.