Големите ферми в Европа може да са прекрасни за планетата

Ако ръководителите на Европейския съюз искат да постигнат зеления преход в земеделието, Йонас Ваплер е тъкмо фермерът, който те имат нужда да привлекат на своя страна. Като ръководител на голяма ферма, сгушена между германските провинции Саксония и Турингия, той може да има огромно въздействие. На 27 години Ваплер е достатъчно млад, за да види резултатите в своя живот, пише Марк Уайтхаус за Bloomberg.

Вместо това обхватните реформи в земеделието и екологията в Европа създадоха противник в негово лице. „Това е псевдоекология. Играят си на политика за сметка на фермерите“, казва той.

Препитанието на Ваплер зависи от земята и той е свидетел как изменението на климата е засегнало неблагоприятно реколтата. Той редува посеви, тори органично и използва прецизно земеделие, за да сведе до минимум вредните химикали. Но според него Зелената сделка на ЕС и свързаната с нея Обща селскостопанска политика, целящи да превърнат земеделските субсидии в награди за екологични практики, са създали огромна бюрокрация без да донесат особена полза.

Наред с всичко останало кандидатстването за субсидия в Саксония включва все по-голям списък от условия, изискващи купища документи за всичко – от пръскането на посевите до описване на съставките във фуражите за животните. „Екосхемите“, които носят допълнителни точки и си поставят за цел, например, опазването на пасища и гори, налагат собствени изисквания, за които не е сигурно, че ще се отплатят. Политически мотивирани промени в правилата затрудняват неимоверно планирането. В един момент Ваплер е вложил 100 хил. евро в оборудване за оран, за да се подготви за изключването на хербицидите, което ръководителите в Брюксел впоследствие отмениха.

Всички спорове можеше да бъдат оправдани, ако спасяваха планетата. Но не е така. Одит на ЕС установи неотдавна, че плановете на страните членки в областта на земеделието и екологията няма да се доближат до постигането на обещанията му за 2030 г. като намаляване с 55% на емисиите от парникови газове. Гневни фермерски протести насърчиха противниците на зелените политики в краищата на политическия спектър, като навредиха на центристките ръководители в ЕС, въпреки че голямото мнозинство от европейците твърдят, че искат повече действия за борба с изменението на климата.

Европейците смятат, че зеленият преход не е достатъчно добър. Графика: Bloomberg LP

За ЕС решението е нещо, което няма да дойде лесно – да се меси по-малко. Не е нужно блокът да променя начина на работа на всичките си 9 млн. ферми наведнъж. Вместо това той трябва да се насочи към големи, ефективни ферми като тази на Ваплер. Едва седемте процента ферми с над 100 хил. евро годишни приходи съставляват 76% от земеделското производство в ЕС. Ако спечелят сътрудничеството им, ръководителите може да постигнат най-голямото въздействие с най-малкото политическо и административно нарушаване на дейността.

За зеления преход в Европа големите ферми са от най-голямо значение. Графика: Bloomberg LP

Тогава как да бъдат спечелени? На първо място, с по-добро заплащане. От  фермерите се иска да поправят екологични щети, нанесени понякога от техни отдавнашни предшественици. Плащанията по екосхемите често не покриват разходите им. Компенсацията трябва да бъде достатъчно предсказуема и щедра, за да измести редовните субсидии и да гарантира почти повсеместно участие, може би дори като насърчи някои ферми да специализират в екологични услуги като улавяне на въглерод.

Второ, подобряване на правилата. Подход с прекалени предписания може да е в разрез с поставената цел. По-добре да се установят желаните резултати като разнообразна флора и фауна или намаляване на ерозията и да се позволи на фермерите да имат гъвкавост в постигането им. Нидерландия например позволява на участниците да смесват мерки по екосхемите, за да постигат бронзов, сребърен и златен статут и предоставя предварителни оценки за възнагражденията на участниците.

Трето, не трябва да се губи времето на фермерите. Те твърде често трябва да докладват една и съща информация в различни формати на различни власти. Ваплер трябвало да се справя с портала на Саксония, който е известен със своята тромавост, и отделна система на Турингия. Хармонизирането на докладването и свеждането до минимум на промените в правилата би помогнало за намаляване на бремето и би предотвратило неприятни изненади.

Ръководителите признават тези пропуски. Саксония работи по портала си и защитава по-прости правила и по-доходоносни екосхеми. Германското министерство на земеделието направи в отговор някои промени. Представители на ЕС започнаха „стратегически диалог“ за земеделската политика и обещаха да намалят бюрокрацията. До момента обаче действията им са до голяма степен контрапродуктивни. Ходове като промени в изискванията за незасетите ниви или връщането на дизеловите субсидии, макар и приветствани от много фермери, удължават щетите за околната среда.

Независимо колко добре са направени правилата на ЕС в областта на земеделието, много от по-малките ферми все пак ще изпитат затруднения. Субсидирането на фундаментално нежизнени дейности, които нямат възможността да отговарят на екологичните изисквания, не е устойчиво. Елиминирането им може да бъде катастрофално от социална и политическа гледна точка.