Сметната палата откри пропуски в мерките за подкрепа на туристическия бизнес в пандемията

Сметната палата откри забавяне и пропуски в мерките за подкрепа на туристическия бизнеса по време на пандемията. Браншовите и професионалните организации в сектора оценяват политиките като пасивни, а действията на министерството – като закъснели.

Заключението за недостатъчно своевременното и целенасочено подпомагане е на Сметната палата след извършен одит „Ефективност на мерките в подкрепа на туризма за преодоляване на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19“ за периода от 01.02.2020 г. до 31.12.2021 г.

Според одита това се дължи на липса на достатъчен административен капацитет, слабости при разработването на дизайна на мерките, пропуски в работата на оценителните комисии, липса на контрол при целевото разходване на средствата от подпомогнатите лица за част от схемите, както и недостатъчно целенасочено информиране на заинтересованите лица.

В доклада се отбелязва, че за периода от 1 февруари 2020 до 31 декември 2021 г. Министерството на туризма /МТ/ е приложило седем специфични мерки за подкрепа на туристическия сектор на обща стойност 149 млн. лева. Те са реализирани чрез схеми и процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и са финансирани със средства от държавния бюджет и Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 г.

Сметната палата констатира, че до началото на пандемията администрирането на държавни помощи е несвойствена дейност за Министерството на туризма и по време на пандемията е извършвано с наличната във ведомството експертиза. Не са предприети действия за утвърждаване на ред и процедури за ясно разпределение на отговорностите и задължителните стъпки при разработването на дизайна на схемите за държавна помощ, тяхната последователност и срокове за изпълнение, така че да се гарантира постигане на ефективност на действията на администрацията. С голямо закъснение се регламентират функциите на министъра като администратор на държавни и минимални помощи. Остава обаче необходимостта от утвърждаването на регламент по всеки един от етапите на планиране, разработване, изпълнение, текущо наблюдение, отчитане и докладване на резултатите.

Министерството на туризма не е направило анализ, който да приоритизира браншовете в туризма, най-силно нуждаещи се от допълнителен ресурс за оцеляване в условията на пандемията. По тази причина по-голямата част от процедурите/схемите за подпомагане не са инициирани от министерството, а са в резултат на действия на други заинтересовани страни и това в някои случаи е оказало негативен ефект при насочването им.

В резултат на недостатъчно ефективна комуникация измененията по схемата Държавна помощ за туроператори, които използват въздушни превозвачи с лиценз за изпълнение на чартърни полети до България с цел туризъм, са довели до неколкократно спиране и възобновяване на нейното изпълнение. Причините са свързани с условието схемата да се прилага само за туроператори, използващи въздушни превозвачи с български лиценз, определено от Европейската комисия като дискриминационно.

От всички конкретно насочени само за туристическия сектор мерки, единствено предложението да се предоставят ваучери на потребителите на туристически пакети, отменени поради пандемията, като заместител на възстановяването на предплатени от тях суми към туроператори и туристически агенти, е инициирано от Министерството на туризма.

Ведомството не е извършило навременна оценка за необходимостта от целенасочено финансово подпомагане на туроператорите и туристическите агенти, макар че е налице информация за значителния размер на общата стойност по предплатени и нереализирани туристически пакети от около 250 млн. лв., формиращи задължения към над 200 000 клиенти и доставчици, пише в доклада. В резултат на това схеми за осигуряване на ресурс за изплащане на дължими суми за нереализирани пътувания са въведени между 6 и 9 месеца след обявяване на извънредното положение в страната, а безвъзмездната финансова помощ е получена от бенефициентите 12  месеца след обявяване на пандемията, констатира одитът.

Не са предприети своевременни действия и за подкрепа на лицата, осигуряващи допълващи туристически услуги, като екскурзоводи, планински водачи и други. Едва 11 месеца след обявяване на извънредното положение в страната ведомството стартира проект по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 за насърчаване на заетостта на екскурзоводи и планински водачи, членуващи в сдружения и асоциации. 

При разработване на дизайна на мерките са допуснати различни пропуски, забавяния, а в някои случаи и несъответствия с изискванията, което създава затруднения за лицата, извършващи оценяване на проектните предложения и осъществяване на контрол. Допуснати са слабости в процеса и изпълнението на стартираните схеми и процедури за подкрепа, като не се гарантира във всички случаи справедливо и целенасочено подпомагане, посочва се в доклада на Сметната палата.

Констатирано е, че времетраенето от подаване на заявлението до изплащане на помощта по отделните процедури/схеми отнема между 33 и 87 дни, като най-съществено забавяне се наблюдава при процедурата „Подкрепа на предприятия, регистрирани като туроператор или туристически агент“ и по схемата „Държавна помощ за лица, извършващи туроператорска дейност за възстановяване на дължимите суми на клиенти за неосъществени пътувания от 01.03.2020 г. до 31.12. 2020 г.

От Министерството на туризма не са предприети достатъчни действия за по-ефективно използване на финансовия ресурс, определен за подпомагане в условията на ограниченията от пандемията от COVID-19. Преобладаващата  част от подкрепата за туризма – 59%, е за изплащане на компенсации за запазване на заетостта чрез инструментите за спешна подкрепа на бизнеса в секторите “Хотелиерство и ресторантьорство” и „Туроператори и агенти“. Недостатъчно високият дял на договорирани и изплатени средства по три от седемте схеми за подпомагане с държавна помощ, както и липсата на договорени и изплатени средства по две от схемите показва слабости в прогнозирането и планирането на бюджета и реализацията на схемите, пише в доклада.

След одита Сметната палата дава осем препоръкиза по-голяма ефективност в процеса по администриране на държавните помощи и за осигуряване на мониторинг и оценка на ефективността на схемите за тях.

Министърът на туризма трябва да предприеме мерки за изпълнение на препоръките и да уведоми писмено за това председателя на Сметната палата в срок до 31 юли 2024 г.

В одитирания период 1 февруари 2020 г. - 31 декември 2021 г. министри на туризма бяха Николина Ангелкова, Марияна Николова, Стела Балтова и Христо Проданов (от средата на декември 2021 г.).