Местност в Грузия с богата история привлича все повече туристи

Средновековни бойни кули, изправени на фона на величествени върхове, заснежени и обвити в облаци дори в разгара на лятото, безкрайни зелени ливади, покрити с килим от диви цветя, малки села от каменни къщи, откъснати от света. Тези картини посрещат посетителите на Горно Сванети - високопланински район на Грузия, до неотдавна изолиран от останалия свят, който постепенно привлича вниманието на все повече почитатели на планината, включително от България, любопитни да се докоснат до могъщата и загадъчна красота на Кавказ и уникалната култура на неговите жители - сваните.

"Защо Грузия и Сванети? Отговорът е Кавказ - голямата планина, за която всеки планинар мечтае, толкова магнетична и сякаш недостъпна. И Сванети дава точно това - докосваш се до Кавказ. Има чудесни пътеки, изградена туристическа инфраструктура, безопасно е и погледът ти се рее от 1000 до 5000 м", разказва планинският водач Александър Кръстанов от дружество "Хепи Ескейп", който заради големия интерес тази години води последователно две групи в региона.

Сванети е древна земя с диво минало и сложно настояще. Тук се е намирало древното царство Колхида, към което аргонавтите поемат в търсене на златното руно - легенда, чийто корени може би са в практиката в реките да се поставят овчи кожи, които да улавят частици злато, носени от водите им. През по-голямата част от Средновековието и до 19 век областта се самоуправлява чрез местни съвети на старейшините, а кръвните вражди между клановете продължават с поколения. Недокоснати от времето от тази епоха са бойните кули, които се издигат по склоновете на Горно Сванети и са се превърнали в символ на района и непримиримия дух на жителите му. С височина обикновено между четири и шест етажа тези миниатюрни крепости са осигурявали на семействата убежище във времена на конфликти и възможност да се отбраняват. Добре запасени, клановете са можели да издържат с месеци зад дебелите им стени. Днес много от вековните кули на Сванети са запазени и поддържани от наследниците на древните родове, достъпни за любопитните да се докоснат до суровия живот на обитателите им.

Те придават и характерния облик на Местия - главното селище на Горно Сванети, макар между тях днес да са приютени къщи за гости и магазинчета за сувенири, дори споделено работно пространство. Навсякъде в малкото планинско градче е отчетливо доловимо усещането за прохождащ туристически център, чието развитие все още е в ръцете на местните жители, а не на големи инвеститори - от стоящите се навсякъде хотелчета до магазинчета за жива бира и малки барове, в които работят няколко поколения от семейството. Същевременно видим е и запазеният все още дух на една жива, самобитна общност.

В непосредствена близост до Местия, заобиколени от система съвременни лифтове, са зимните ски-курорти Тетнулди и Хатцвали. От Местия тръгват и маршрути за планински преходи, най-популярният сред които за четири дни отвежда планинарите до Ушгули - едно от разположените на най-голяма надморска височина постоянно населени места в Европа (2200 м), чийто непокътнат средновековен облик му е осигурил място в Списъка на културното наследство на ЮНЕСКО. Пътеките са отлично поддържани и маркирани с табели, а по тях вървят любители на планината от десетки страни - предимно от Северна Европа, но и от Израел, а все по-често напоследък - и групи от Китай и Южна Корея. Не и местни жители обаче - тук няма традиция за планинарски туризъм, поради което липсва и мрежата от чешми, хижи и заслони, подпомагащи планинарите в българските планини.

През последните двадесетина години туризмът става все по-важен за региона и неговите жители, чийто традиционен поминък е концентриран около малките семейни стопанства. Ако през 2006 г. посетителите на Сванети са били едва 1200 и две години по-късно в Местия е имало едва три хотела с общо стотина легла, то през 2018 г. броят им е нараснал до 36 хотела с близо 1000 легла и оттогава продължава да се увеличава. Макар да няма точни статистически данни, които да отчитат това развитие, след пандемията от Covid-19 подемът е видим. Само през летището на Местия, "Царица Тамара", миналата година са пристигнали над 10 000 пътници, а туризмът като цяло е донесъл на Грузия над 4 млрд. лари (1 грузинско лари се разменя за около 33 евроцента - бел. авт.)

От една страна, интересът към Горно Сванети е част от цялостния разцвет на туризма в Грузия - през 2023 г. страната е била посетена от над 7 милиона чуждестранни туристи или почти два пъти повече от броя на населението й, а през второто тримесечие на 2024 г. броят им е скочил с 10 процента на годишна основа. И докато административният регион Мегрелия-Горно Сванети посреща значително по-малко посетители от столицата Тбилиси или черноморската автономна република Аджария, където се намират Батуми и морските курорти, то престоите в кавказкия район обикновено са по-продължителни, сочат данни на грузинския статистически институт. Грузинските власти виждат в този регион огромен потенциал и полагат усилия за развитието му, на първо място - за разрешаване на проблема с достъпа до него, заради който в по-голямата част от историята си Сванети е бил откъснат от останалата част от света, особено през зимата.

От 2011 г. пътят между Местия и Зугдиди, административния център на грузинската област Мегрелия-Горно Сванети, осигурява възможност за целогодишно придвижване и стимулира туризма, макар да са необходими близо 8 часа за стигане до столицата Тбилиси и близо 6 часа до втория по големина грузински град Кутаиси. С откриването на летището на Местия през 2010 г. е осигурена бърза връзка с Тбилиси и други големи градове на Грузия, а сега се планира и неговото разширяване.

Инфраструктурата в региона все не достига до много места, но благодарение на икономическите възможности, предлагани от туризма, много семейства са се върнали в региона, загубил близо една четвърт от населението си през последните 20 години.

В Адиши, най-труднодостъпното село по маршрута Местия-Ушгули, всяко от 23-те семейства има къща за гости, разказва местният водач Дато (Давид) Тамлиани. До преди няколко години в селото са били останали само три семейства, допълва той.

Дори днес малко местни жители се задържат в отдалечените села след падането на снеговете - повечето слизат към по-големите населени места в долините.

От Адиши започва частта от маршрута, в която се събират най-много планинари - към преминаването на прохода Чхундeри, който е и една от най-високите части на прехода със своите 2658 метра надморска височина. Малко след началото на прехода се преминава река Адишчала, захранвана от черните ледове на глетчера Адиши, чието безопасно преминаване става с коне, осигурени от местните жители. За облекчение на мнозина от прекосяващите бурните тебеширени води, конете са истински професионалисти в работата си. . . След слизането от прохода маршрутът преминава през село Халде, станало сцена на един от най-мрачните епизоди от историята на Горно Сванети. През 1876 г. то е разрушено от руската армия по време на третото въстание на сваните срещу царската власт, стотици от жителите му са избити, а оцелелите го напускат. Селището остава призрачно близо век, а споменът за трагедията е жигосан дълбоко в душата на Сванети. Днес няколко къщи за гости и малки заведения предлагат отдих на пътешествениците.

И докато в някои части на прехода се струпват повече хора, то в други е възможно да не срещнете никого почти през целия ден.

Накрая пътеките отвеждат до кулите на Ушгули, чието име е свързано с фразата "ушишари гули" (ushishari guli) или "безстрашно сърце". На стръмен склон край него се издигат останки от средновековна крепост - местните вярват, че там е била резиденцията на легендарната царица Тамара, която в края на 12 век извежда Грузия до нейния златен век. Петте махали, съставляващи селището, се борят да запазят непокътнатия си от времето облик и същевременно да осигурят нужното на туристите - от паркинги до кафенета. Макар Ушгули да е най-отдалеченото село в Грузия, с едва няколкостотин постоянни жители, интернет и мобилните връзки обаче са безупречни, както и почти навсякъде другаде. Въпреки физическата си отдалеченост - новият път от Местия едва сега достига първите къщи на селището - за Сванети дигиталната свързаност с останалия свят е от първостепенно значение. В региона не само активно се добиват криптовалути благодарение на безплатната електроенергия, осигурявана от правителството, но и интернет е решаващ за организирането на туристическите посещения.

Организацията става все по-достъпна с новите платформи за пътуване и намиране на съответните услуги нужните хора, a след свързването с местни водачи, шофьори, точни места за настаняване нещата стават много по-лесни, отбелязва Александър Кръстанов. А след като вече познаваш местните, нещата са много по-лесни, допълва той.

А на невисок хълм край Ушгули от близо 1000 години се издига църквата Ламария - малък храм със запазени средновековни стенописи, заобиколен с каменна стена и охраняван от бойна кула, като олицетворение на вярата на сваните - простичка, здрава и ревниво пазена. Клисарят Гергий е един от шепата хора, които се грижат за поддръжката й. С достолепна бяла брада, несломим като самия Кавказ, той с широка усмивка си спомня за пътуването си до България в началото на 80-те години - за меден месец в Бачковския манастир.

/БТА/