Добре дошли в лятото на свръхтуризма!

Данъци и такси

Някои градове подеха битка със свръхтуризма с данъци, такси и ограничения на посетителите. Миналата година Венеция въведе такса, която започва от 5 евро, за еднодневни посещения в най-натоварените дни, което донесе над 2,4 млн. евро на града.

Амстердам увеличи туристическия си данък до 12,5% от разходите за настаняване - най-високата ставка в Европа. Туристическият данък на Барселона е 4 евро на вечер.

Изглежда обаче, че тези такси и данъци не оказват особено влияние върху броя на посетителите. Въпреки високия туристически данък на Амстердам, броят на туристите в града се увеличава. Таксата за еднодневни екскурзии във Венеция не успява да намали броя на туристите, а те са до голяма степен нечувствителни към тези скромни суми.

На други места решенията са по-креативни. Япония блокира гледката към планината Фуджи, което водеше до задръствания заради спрелите за снимки. Копенхаген възнаграждава туристите с безплатна храна за събиране на боклук или участие в екологични дейности. Франция ангажира инфлуенсъри в социалните медии, за да открои по-малко посещаваните райони с надеждата да намали интереса към пренаселените дестинации.

Най-драматичните мерки включват пълни забрани. Барселона планира да затвори всички ваканционни апартаменти до 2028 г. Флоренция забрани новите краткосрочни наеми в историческия си център и предлага три години данъчни облекчения на наемодателите, които преминат към дългосрочни договори.

Подобни политики лекуват симптома, а не болестта, но отчаяните времена изискват отчаяни мерки.

Към нов модел

Решението на проблема със свръхтуризма може би не се крие в изоставянето на туризма, а в преосмислянето му. Настоящият модел – максимизиране на броя на посетителите за генериране на приходи, достигна границите си. По-устойчив подход би дал приоритет на стойността пред обема.

Заместник-кметът на Барселона Жауме Колбони коментира точно такава промяна в града му. „Нашият модел вече не е масов туризъм, а качествен туризъм, който добавя стойност към града“, казва той.

Руанда предлага поучителен пример: страната удвои цената за наблюдение на планински горили до 1500 щатски долара, наложи строги ограничения за участниците, но търсенето остана силно.

Авиационната индустрия също няма да се измъкне. Премахването на данъчните облекчения за керосин и въвеждането на такси за често летящи биха могли да гарантират, че тези, които летят най-много, плащат действителните разходи.

Инфраструктурните инвестиции също са важни. Подобряването на железопътната инфраструктура и предлагането на удобни нощни влакове с връзки през границите биха могли да осигурят алтернативи на полетите на къси разстояния.

Изгубен рай, възвърнат рай?

Обещанието на туризма да разширява кръгозора и да стимулира икономиките, като същевременно запазва културното наследство, не е нужно да се изоставя. Постигането на това обещание изисква признаването, че безкрайният растеж е невъзможен. Както предупреждават служители на ЮНЕСКО, протестите ще се разпространят, ако градовете не успеят да балансират интересите на местните жители и пътуващите.

Водните пистолети на Барселона може да изглеждат достатъчно безобидни, но те представляват нещо дълбоко: признание, че туризмът, както всяка индустрия, трябва да функционира в рамките на разумните социални граници. Дестинациите, които се адаптират първи – чрез ценообразуване на външни фактори, управление на капацитета и приоритизиране на благосъстоянието на жителите, ще излязат от тази криза по-силни.

Тези, които продължават да се стремят към растеж на всяка цена, може да се окажат хем без туристи, хем без жители.

Ерата на евтините пътувания без последствия трябва да приключи. Това, което предстои, ще определи дали туризмът ще остане сила за културен обмен и икономическо развитие, или ще се превърне в поучителен пример за това как пазарните провали могат да унищожат самите неща, които се стремят да превърнат в стока. Изборът, както се казва, е наш – въпреки че планетата може да не чака дълго, за да го направим.