Унгария може да изгради първото мегалетище в Централна и Източна Европа

Премиерът на Полша Доналд Туск обяви миналия месец, че плановете на страната за ново летище, така рекламираният Транспортен център на солидарността, ще претърпят промяна и мащабите на проекта ще се свият. Унгария обаче обяви свои планове за изграждане на трети терминал, за да стимулира капацитета на летище „Ференц Лист“ в Будапеща, пише Emerging Europe.

През юни летището отново стана мажоритарна държавна собственост, след като пред 2005 г. инвестиционният фонд Corvinus, притежаван и управляван от унгарската държава, взе 80% дял от съоръжението. Френският инфраструктурен гигант Vinci Airports придоби останалите 20% и стана оператор на летището.

Заедно Corvinus и Vinci осигуриха 3,1 млрд. евро капитал за летището и поеха дългове за 1,2 млрд. евро, натрупани от предшественика им, германската компания за управление на летища AviAlliance, канадската инвестиционна група CDPQ и сингапурския държавен инвестиционен фонд GIC.

Тази сделка, по думите на премиера на Унгария Виктор Орбан, е била „непростима грешка“, която вече е коригирана.

Орбан отдавна се стреми да постави ключови части от унгарската инфраструктура, както и стратегически бизнес сектори, под правителствен контрол. Той се противопоставя на тенденциите в другите държави от региона на Централна и Източна Европа, които се стремят да разпродават държавните активи.

Унгария пое енергийните и комуналните фирми, част от банковия сектор и телекомуникациите. В някои случаи поглъщанията са враждебни.

„Чуждестранните инвеститори – гръбнакът на унгарската икономика – са изправени пред силен натиск да продават на унгарски компании, свързани с приближени до кабинета олигарси“, отбелязва BertelsmannStiftung в последния си преглед на унгарската икономика за 2024 г. „Ако откажат, вероятно ще бъдат изправени пред извънредна проверка от данъчните органи и одитни мерки“, допълва се в публикацията.

Възможност за LOT

Летище „Ференц Лист“ в Будапеща приключи 2023 г. с нетна печалба в размер на 74 млн. евро при приходи от 337,8 млн. евро – увеличение от 20% спрямо 2022 г. Летището е обслужило почти 15 млн. пътници през 2023 г., а новите му собственици имат за цел да увеличат значително този брой.

Министърът на икономическото развитие Мартон Наги коментира миналия месец, че броят на пътниците ще се увеличи до 18 млн. души до 2028 г. и до почти 20 млн. души до 2030 г. Изграждането на трети терминал, който се оценява на 2 млрд. евро, ще позволи на летището да обслужва 25 млн. пътници до 2040 г.

За сравнение, летище „Фредерик Шопен“ във Варшава е обслужило 18,5 млн. пътници през 2023 г., а (макар и оптимистични) прогнози за Транспортния център на солидарността предвиждат 40 млн. пътници до 2035 г.

Зад идеята за такъв транспортен център стои необходимостта от създаване на мегалетище, което да обслужва цяла Централна и Източна Европа. Това трябва да е център, който да сложи край на необходимостта пътниците от региона да сменят самолети в Западна Европа или Истанбул при полети на дълги разстояния.

След прекратяването на Malev през 2012 г. обаче Унгария няма национална авиокомпания, която да превърне летище „Ференц Лист“ в център за свързващи полети. Най-голямата авиокомпания на летището, унгарската Wizz Air, е нискотарифен превозвач от точка до точка, който не продава свързващи полети.

Правителството на Унгария, макар и да има амбиции да изгради ключов транспортен център в региона, не показва особен ентусиазъм за създаването на нова национална авиокомпания. Следователно това би могло (по ирония на съдбата, може би) да предложи на LOT, печелившата национална авиокомпания на Полша, възможност да запълни нишата.

LOT вече изпълнява директни полети на дълги разстояния от летище „Ференц Лист“ – до Сеул, Южна Корея. Компанията вероятно ще получи шанс да открие нов център в унгарската столица, ако Полша се колебае по отношение на солидарния транспортен център.

Няма съмнение, че едно мегалетище някъде в Централна и Източна Европа ще служи като ключов център за международната търговия и туризма. Такова съоръжение би подобрило свързаността на региона с основните световни пазари. Това ще подпомогне местните икономики, ще създаде работни места и ще увеличи брутния вътрешен продукт (БВП).

За известно време полският Транспортен център на солидарността изглеждаше в първостепенна позиция. Дългогодишните отлагания на проекта означават, че Будапеща може да изпревари Варшава.