Приближава ли краят на "Произведено в Европа"?

Нажежените фурни на Duralex горят отдавна по бреговете на река Лоара във Франция – още от края на Втората световна война.

Тази зима обаче не може да се види жива душа около притихналите производствени линии на завода за стъкло в Ла Шапел-Сен-Месмин – и дори едно парче стъкло не се произвежда.

Самата фурна е в режим на „хибернация“ от април насам, тъй като газът, нужен, за да поддържа работата ѝ на пълен капацитет, е твърде скъп. Когато работи на тези по-ниски температури, тя не може да произвежда нищо. Ако се изключат изцяло, разтопеното стъкло просто ще се втърди в нея и оборудването ще бъде унищожено.

„Трябваше да вземем трудно решение“, казва Жозе-Луис Лакуна, президент на La Maison Française du Verre, групата, която притежава брандовете Duralex и Pyrex. “Това носи технически и човешки рискове, но така пестим енергия“.

Лакуна казва, че бъдещето на завода в Европа е сигурно, но трудностите му тази зима са символични за една по-дълбока криза, засягаща няколковековната производствена база на Европа, докато високите цени на енергията и високата политика се сблъскват.

Разходите за енергия са станали твърде високи за много производствени компании, за да останат конкурентни, ако останат в Европа, пише Politico. В същото време огромен пакет американски субсидии за зелена индустрия шокира и разгневи представители на ЕС, които смятат, че САЩ изкушават бизнесите да се преместят отвъд Атлантика.

Енергийната криза е особено обострена в сектори като стъкло, химикали, торове, целулоза и хартия, керамика и цимент, които изискват най-много енергия за захранване на промишленото си производство — а в тях общо работят 8 млн. души. Изправени пред непрекъснато нарастваща икономическа конкуренция както от Китай, така и от сега все по-протекционистките Съединени щати, европейските лидери обаче открито предупреждават за зараза от „деиндустриализация“, засягаща цялото производство на континента.

Предотвратяването на такъв ужасен изход – и социалните и политически последици – се изстреля до върха на дневния ред на ЕС през 2023 г.

В новогодишен мейл до служителите, видян от Politico, еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон изтъква усилията за засилване на световната конкурентоспособност на Европа като „топ приоритет“.

„Без силна производствена база“, казва той, „сигурността на Европа в предлагането, способността за износ и създаване на работни места е в риск“.

Екзистенциална криза

Към декември европейското производство – най-вече двигателят на континента Германия – преодоля най-лошото от зимната енергийна криза, намалявайки потреблението на газ с около 15% без съответен спад в общото производство.

Но тъй като цените на газа — въпреки скорошните спадове — са все още около шест пъти по-високи спрямо средната цена за предходните 10 години и повече от четири пъти по-високи, отколкото в конкурентни страни като САЩ, мнозина все още се страхуват, че по-големите компании просто ще преместят дейността си извън Европа, а по-малките предприятия може изцяло да приключат дейността си.

„Предвид действията на САЩ и Китай виждаме реална опасност от деиндустриализация и намаляване на инвестициите“, казва високопоставен представител на Европейската комисия.

Загубата на производствен капацитет означава загуба на работни места, а това – казва Люк Триангъл, генерален секретар на IndustriALL European Trade Union, която представлява работниците от производството – има „политически последици“.

„Не преувеличаваме, когато казваме, че европейската индустрия – започвайки с енергоемките индустрии на фронтовата линия – е изправена през екзистенциална криза“, казва Триангъл. Същата „екзистенциална“ криза важи за 8 млн. души в енергоемкия сектор, предупреждава IndustriALL.

Макар сравнително малко по мащаб засега, влиянието на високите енергийни разходи върху заетостта вече се вижда. През декември Европейската фондация за подобряване на живота и работните условия (Eurofound) публикува списък със загубени работни места – включително съкращаване на 441 души в производителя на алуминиев оксид в Тулча, Румъния през юни, 300 души в завод в Жар над Хроном в Словакия до края на 2022 г. и 350 души в производител на керамични плочки в Полша. Организацията казва, че влиянието на енергийната криза върху заетостта в блока вероятно „едва сега започва“.

Триангъл предупреждава, че ускореният индустриален упадък в Централна и Източна Европа може да предизвика негативна реакция сред избирателите срещу ЕС, което може да се превърне в трайно наследство от кризата.

„Има политически последици“, казва той. „Кои партии ще спечелят, процъфтявайки от недоволството и разочарованието? Партиите, които имат антиевропейски или екстремистки дневен ред“.

Правителствените служители вече са „притеснени“, казва икономическият министър на страна членка на ЕС.

Произведено в Европа

Предупрежденията от компаниите стават все по-силни – както и призивите за координиране действия на ниво ЕС, с които да се спаси производството в Европа. Франция сега иска нова всеобхватна стратегия в ЕС за „произведено в Европа“.

През октомври решението на германския химически гигант BASF да намали трайно дейността си в Европа, предизвика шокови вълни в европейското производство, казва Триангъл.

По-широкото въздействие отвъд енергоемките сектори беше подчертано през ноември, когато Volkswagen предупреди, че Европа вече не е „конкурентоспособна по отношение на разходите в много области, особено що се отнася до разходите за електричество и газ“ – предупреждение от автомобилен сектор, който е перлата в производствената корона на Европа, с 13 млн. служители в целия континент.

На последната си среща за 2022 г. през декември лидерите на ЕС настояха, че са чули призива. Срещата доведе до инструкции към ЕК за бързо изготвяне на предложения „с оглед мобилизирането на всички съответни национални и европейски инструменти“, за да се решат кризите с енергията и конкурентоспособността, ударили европейската индустрия. Въпросът ще доминира и на срещата на лидерите на ЕС, планирана за 9-10 февруари.

На фона на разногласия между страните за това как да продължат напред обаче посоката на блока остава неясна.

Разхлабването на строгите правила на ЕС за държавна помощ е основен фокус сред официалните представители, а се обмисля и европейска финансова подкрепа за производствените сектори.

В краткосрочен план може да се наложи правителствата да проучат начини съществуващите фондове – по Плана за възстановяване и устойчивост и RePowerEU – да „покрият необходимите производствени инвестиции“, казва високопоставен представител на ЕК.

Засега най-сериозните отговори до голяма степен са на национално ниво. Германия отдели 200 млрд. долара за подкрепа за бизнеса и домакинствата и ще ограничи цената, която индустриалните потребители плащат за газ и електричество. Франция обяви нов законопроект за насърчаване на завръщането на местна почва на зелени индустрии.

В скорошен коментар за FT германският финансов министър Кристиан Линднер изрази увереност, че „Европа и Германия могат да преминат през тази криза, без индустриалното производство да се срине“.

Други обаче се опасяват, че без сериозна намеса на ниво ЕС тези страни, които нямат фискалната огнева мощ на Германия, ще бъдат изоставени. „Принципите трябва да бъдат съгласувани на европейско ниво, за да се поддържат равни условия“, каза министърът на икономиката.

Дебатът вероятно ще бушува през зимата и през пролетта.

В Duralex във Франция април ще донесе известно облекчение с нов, по-достъпен енергиен договор, който ще позволи пещта да се запали отново и да се произвежда стъкло. Президентът на компанията Лакуна е уверен, че фирмата може да преодолее енергийната криза и да продължи да работи. „Произведено във Франция“ е „емоционална марка“ за компанията, казва той, от която тя няма да се откаже с лека ръка.

Но за много други из целия континент марката „Произведено в Европа“ никога не е била под по-голямо съмнение.