Невъзможният избор на Европа: Кои индустрии трябва да преживеят зеления преход?

Ако вземащите решения в Брюксел и столиците на ЕС не изпълнят ролята си, няма да останат компании за декарбонизация, предупреждава Бакс. Политиките, които защитават само климата и не осигуряват бъдещето на икономиката, са безсмислени, добавя той.

Парите обаче няма да са достатъчни, за да спасят индустрията. Пример е фабриката за гуми Michelin в един малък френски град, която, понеже не може да се конкурира с азиатските си съперници, макар че получи милиони евро правителствена помощ. Компанията съкрати над 1200 души в цяла Франция.

Същата сцена се разиграва и в други фабрики и сектори в Западна Европа, тъй като икономиката залита под натиска на глобалната конкуренция, цените на енергията и задушаващата бюрокрация. Нещо повече, стотиците милиарди евро, похарчени след пандемията, за да поддържат фабриките и работните места, сега изглеждат като много скъпо временно решение.

Промишленото производство в еврозоната спадна с 1,2% миналата година, продължавайки тенденцията, която доведе до загубата на повече от 2,3 милиона работни места в индустриалния сектор през последните 15 години. През 2024 г. Франция регистрира най-големия брой фалити на компании за последните 15 години. Michelin закрива два завода и в Германия, а Volkswagen обяви, че ще съкрати 35 хил. работни места.

Индустриалният упадък е придружен от възход на крайната десница. Рискът от социални вълнения, подобни на това на „Жълтите жилетки“, парализирало Франция преди пет години, нараства.

Работници на Michelin например не са съгласни със съкращенията и смятат, че компанията се опитва да максимизира печалбите чрез преместване на производството в страни с по-ниски разходи за труд. „Казаха ни, че китайците крадат работата ни, но това е пълна лъжа“, казва Жак Ру, един от съкратените от компанията. Ру и колегите му са особено разгневени от факта, че Michelin отчете 3,6 млрд. евро през 2023 г., значителна част от които отиде при акционерите под формата на дивиденти, но съкращава персонал.

Отделен е въпросът за щедрата финансова подкрепа, която правителството предостави на едрия бизнес във Франция. От Michelin например посочват в имейл в отговор на въпроси на Politico, че компанията е получила 42 млн. евро от френската държава под формата на данъчни облекчения за научноизследователска и развойна дейност през 2023 г. Това не е свързано с обещание да запази производството на гуми във Франция.

Компанията добавя, че никога няма да се ангажира да запази своя „индустриален отпечатък“ в конкретна страна, тъй като това би било „в противоречие на самите принципи за адаптиране на една компания към нейната среда поради стратегически, политически или икономически/конкурентоспособни причини“.

Франция е изразходвала приблизително 27 млрд. евро годишно за финансова подкрепа за индустриалния сектор, според скорошен доклад на Сметната палата на страната. Финансовите усилия първоначално дадоха плод: във Франция бяха разкрити повече нови фабрики, отколкото бяха затворени. Безработицата намаля и се стабилизира на около 7%, а страната стана най-привлекателната дестинация в Европа за чуждестранни инвеститори.

Всичко това е малка утеха за фабричните работници в сектори, където европейската икономика е малко вероятно да бъде в състояние да се конкурира, каквато и да е икономическата помощ. Властите се опасяват, че ако наложат мораториум върху съкращенията, много инвестиционни проекти ще бъдат пренасочени.

Ако Европа иска да гарантира, че загубата на работни места в традиционните сектори се компенсира от растеж в нови сектори, тя трябва да пренасочи публичните средства към иновативни технологии и изследвания, според икономистът Филип Агион. Това е нещо, което европейските политици все още не са направили. „В Европа доминиращите компании днес са същите тези отпреди 25 години. В САЩ не е така“, посочва той.

Титаните в индустрията и политиците може да се радват на подобни съобщения, но да се каже на работниците, че ще загубят работата си днес, за да си намерят нова, в друг сектор, на друго място утре не е нещо, което се харесва на тях. „Това е политическо послание, което е неприятно да се чуе“, казва френският икономист Сара Гийо. „Икономическото недоволство винаги е почвата за политическо недоволство“, добавя тя.

Дори ако работниците в Michelin и други европейски фабрики наистина намерят нова работа, вълната от съкращения вероятно ще подхрани недоволството от техните правителства. Това със сигурност е вярно във Франция, където президентът Еманюел Макрон, някога смятан за образец на добро икономическо управление, губи позиции за сметка на крайнолявата и крайнодясната опозиция. Опозиционните политици го обвиняват, че е отговорен за това, което те описват като икономически колапс на страната и голям бюджетен дефицит.