Невъзможният избор на Европа: Кои индустрии трябва да преживеят зеления преход?

Неговите предимства са очевидни – вторичното производство изисква 95% по-малко енергия от първичното производство, като това води и до значително по-нисък въглероден отпечатък. Един тон произведен в Европа първичен алуминий отделя 6,7 тона въглероден диоксид по време на производството. Това пада до едва 0,5 тона за алуминий, произведен изцяло от претопени отпадъци. На теория алуминият може да се рециклира безкрайно.

Това не означава, че производителите на вторичен алуминий не са изправени пред предизвикателства. Ключови купувачи на алуминий в ЕС - като производителите на автомобили, са в затруднение, което засяга краткосрочното търсене. Секторът също е изправен пред евтина конкуренция от Китай, където производството на алуминий се ускорява. Плюс това, президентът на САЩ Доналд Тръмп току-що обяви 25-процентни мита върху алуминия, които удариха износа на компании от ЕС.

Производствените разходи, особено разходите за енергия, са основният проблем за европейската индустрия. Някои твърдят, че цената за поддържане на първичното производство просто не си струва. Браншовите асоциации и профсъюзите обаче предупреждават да не се изоставя местното първично производство. Засега ЕС не може да покрие търсенето си само с рециклиран алуминий, казва Роб ван Гилс, президент на Германската алуминиева асоциация. Един ден това може и да стане възможно, като се има предвид широкото използване на метала. Докато обаче кеновете за напитки се връщат обратно в съоръженията за рециклиране бързо, материалът в рамките на прозорците или вятърните турбини няма да се превърне в скрап в продължение на десетилетия.

Инвестициите в капацитет за рециклиране „ще се изплатят с времето“, посочва Ван Гилс. По думите му обаче, първичните процеси трябва да бъдат запазени, защото противен случай Европа ще стане твърде зависима от вноса. Това е лошо и за самодостатъчността на Европа – и за планетата: Първичният алуминий, произведен извън Европа, обикновено е много по-интензивен на въглерод. Китайският алуминий отделя около два пъти повече емисии от произведения в ЕС метал.

Дали си струва да се запази първичното производство на алуминий в ЕС в крайна сметка е политически избор, а Брюксел не се справя с тези избори. Правомощията на Комисията да взема стратегически решения за бъдещето на индустрията са ограничени. Дори когато изпълнителната власт на ЕС може да взема решения, тя се нуждае от подкрепата на мнозинството от националните правителства.

Когато Комисията предложи забрана на продажбите на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2035 г. и реши да заложи на електрически превозни средства за бъдещето, последва сериозна реакция. Производителите на автомобили, производителите на горива и страните, произвеждащи двигатели, успешно лобираха за вратичка за автомобилите, работещи със синтетични горива, което даде нов живот на технологията за горене - въпреки че се очаква такива горива да бъдат оскъдни, скъпи и неефективни.

След дебата относно автомобилите и 2035 г. Брюксел се сблъска с призиви да осигури „технологична неутралност“ във всички свои политики и да остави пазара сам да реши кое е жизнеспособно. Индустрията обаче не е монолитна и Комисията е изправена пред конкурентни изисквания.

Производителите на чисти технологии — които Брюксел също иска да подкрепи със своята сделка за чиста промишленост, оказват натиск върху ЕС да не отстъпва от амбициите си и предупреждават, че лавирането по отношение на вече приетото законодателство в областта на климата рискува да подкопае политическата предвидимост.

Или да вземем рециклирането: секторите на алуминия и стоманата искат от ЕС да ограничи износа на метален скрап, за да осигури стабилно снабдяване с рециклиран материал. Европейската рециклираща индустрия обаче, която печели добре от износ, предупреждава, че това ще нанесе щети.

Брюксел няма да може да направи всички щастливи, но колкото по-скоро се вземат тези решения, толкова по-плавен ще бъде преходът.

Обратно в Rheinwerk, заетостта се очаква да се възстанови скоро до нивата от 2023 г., тъй като компанията добавя повече капацитет за рециклиране. Други европейски топилни заводи възобновяват първичното производство, като някои работят все още с изкопаем газ, а други се готвят да преминат към водород или използват кислород. Speira например казва, че е готова да постигне климатична неутралност в цялата си верига на стойност до 2045 г., но компанията не може да се справи сама. ЕС и националните правителства трябва да гарантират изграждането на необходимата инфраструктура.