Ходът на Кевин Уорш, който може да удовлетвори и Федералния резерв, и Тръмп

Малко вероятно е Федералният резерв да повиши лихвените проценти на заседанието си тази седмица, след като последните данни показаха забавяне на инфлацията в САЩ. Освен това петте работни групи, които новият председател Кевин Уорш създаде с цел да преразгледат методите и операциите на централната банка, тепърва започват работа. Дали той би затегнал паричната политика, преди да получи резултатите от тези анализи, които се очакват до края на годината?

И все пак повишаването на лихвите може да постигне няколко цели едновременно за Уорш, включително да спечели одобрението на президента Доналд Тръмп, който се опита да уволни предшественика му Джером Пауъл, защото той отказваше да намали разходите по заемите.

Вярно е, че Белият дом даде неофициален ангажимент на Уорш, когато той пое ръководството на централната банка: да намери всяко възможно основание за намаляване на лихвите, така че разходите по заемите в цялата икономика да последват този ход. Но системата не работи така, пише Bloomberg.

На практика контролът на Фед се простира само върху много краткосрочните разходи по заемите - от овърнайт лихвите до приблизително двугодишните лихвени нива. Истинските двигатели на по-дългосрочните разходи по заемите са трейдърите на облигации, включително тези, които определят лихвите, от които президентът се интересува. Сред тях са ипотечните лихви, лихвите по автомобилни кредити, кредитни карти и корпоративни облигации.

Починалият наскоро бивш председател на Фед Алън Грийнспан разбра това през 2004 г., когато централната банка започна да повишава целевата лихва по федералните фондове от 1% до 4,75% в началото на 2006 г., но въпреки това видя как дългосрочната доходност по облигациите намалява. Този ефект стана известен като „загадката на Грийнспан“.

Но всъщност това не беше загадка в смисъл, че реакцията на пазара към покачването на основните лихви е била необяснима. По-скоро пазарът гледа напред и всяко увеличение на лихвите от страна на Фед само засилваше убеждението сред инвеститорите, че обещанията на централните банкери да държат инфлацията под контрол са достоверни. Лихвите по 30-годишните ипотеки спаднаха от максимум 6,34% в средата на 2004 г. до минимум 5,47% една година по-късно.

Това е сделка, която бившият мениджър на хедж фонд и настоящ министър на финансите Скот Бесънт би направил незабавно. Той заяви в началото на миналата година, че той и Тръмп са по-заинтересовани от понижаването на дългосрочните лихви, отколкото от влиянието върху Фед да намали основната си лихва.

На пазара съществуват спекулации, че може да се случи именно това. Ето какво написа главният икономист на Wells Fargo Securities LLC Том Порчели в анализ до клиентите миналата седмица:

„Едно от нещата, които чуваме редовно от онези, които смятат, че Фед ще повиши лихвите още следващата седмица, е, че чрез увеличението на лихвите Уорш (и съответно Бесънт) ще постигне това, което всъщност иска: дългосрочните лихви да се понижат. Логиката е, че с повишаването на лихвите Уорш ще укрепи репутацията си на борец с инфлацията и ще премахне инфлационната премия, заложена в дългосрочния сегмент на пазара на лихви.“

Уорш, който наследи Пауъл през май, се стреми да представи себе си като независим от Белия дом въпреки заявеното желание на президента САЩ да имат „най-ниските лихви в света“.

„Ще ви кажа това, което многократно съм казвал на президента и което съм казал на министъра на финансите: те избраха независим човек за независима работа и точно това възнамерявам да правя“, заяви Уорш в отговор на въпрос по време на изслушване пред банковата комисия на Сената на 15 юли дали е разговарял с Тръмп, след като е поел ръководството на Фед.

Коментарите му доведоха до малка „загадка“ на пазара: доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ спадна с най-резкия темп за последните три седмици въпреки строгия тон на Уорш.

Кевин Уорш наистина изненада с решимостта си да се бори с инфлацията. Според него след 63 месеца, през които инфлацията е над целта на Фед от 2%, ангажиментът на централната банка за ценова стабилност е в по-лошо състояние от този за пълна заетост. Освен това развитието на изкуствения интелект (AI) допринася за инфлацията, тъй като ефектът върху търсенето се проявява по-бързо от реакцията на предлагането.

И въпреки че вероятността за повишение на лихвите тази седмица е малка, тя не е нулева. Пазарът на облигации оценява на 38% шансът целевата лихва по федералните фондове да бъде повишена от настоящите 3,75% - значително повече спрямо под 10% преди изслушването пред Сената.

Уорш е само един глас в Комисията по операциите на открития пазар на Фед (FOMC), в която са необходими седем гласа за промяна на лихвите. Но това може да не е толкова голяма пречка, тъй като редица представители на Фед вече намекнаха, че може да е необходима по-затегната парична политика.

Не трябва да се пренебрегва и традицията новите председатели на Фед бързо да повишават лихвите. Пол Волкър направи това в рамките на два месеца след встъпването си в длъжност, докато на Алън Грийнспан, Бен Бернанке и Джером Пауъл им отне само по един месец. Джанет Йелън наруши тенденцията, като не повиши лихвите до 22-рия месец от мандата си.

„Новобранците винаги започват с по-строга позиция“, пише стратегът на TS Lombard Дарио Пъркинс в анализ до клиентите. „Това им помага да изградят репутация на борци с инфлацията“.

Кевин Уорш досега е казал и направил всичко необходимо, за да намали опасенията сред критиците си, че е поставен начело на най-могъщата финансова институция в света единствено за да изпълнява желанията на Белия дом. Така че, макар повишение на лихвите тази седмица да изглежда малко вероятно, Уорш със сигурност знае, че затвърждаването на твърда позиция по отношение на паричната политика ще повиши допълнително неговия авторитет и ще успокои пазара на облигации - крайният фактор, който определя разходите по заемите. Дори Тръмп би трябвало да е доволен от такъв резултат.