Невъзможният избор на Европа: Кои индустрии трябва да преживеят зеления преход?

Ценовият шок дойде във възможно най-лошия момент. За разлика от предишните индустриални трансформации, зеленият преход има краен срок благодарение на планетарната физика: колкото по-бързо се намали отделянето на въглероден диоксид във въздуха, толкова по-слабо ще е изменението на климата. Учените казват, че нулирането на глобалните нетни емисии до 2050 г. ще предотврати най-лошото и ЕС е заложил тази целева дата в закон.

Енергоемките производствени сектори — категория, в която попадат стомана, цимент, алуминий, химикали и други, представляват повече от една пета от емисиите на парникови газове в ЕС и техният преход ще бъде дълъг и скъп. Те ще трябва да променят производствените си процеси, да използват чиста енергия, да набавят повече рециклирани материали и да уловят оставащия въглероден диоксид.

Тъй като модернизирането на една фабрика отнема години, компаниите трябва да знаят сега в какво си струва да инвестират. Те искат сигурност относно условията, пред които ще се изправят, и каква подкрепа ще получат.

Сделката за чиста промишленост на Комисията се стреми да отговори на много от опасенията на производителите, като предлага квоти за производство в ЕС за стимулиране на търсенето и нови мерки за модернизиране на електрическите мрежи и по-ниски цени. В същото време изпълнителната власт на ЕС избягва да избира победители и губещи в зеления преход.

Трябва обаче да се вземат спешни решения за това кои индустрии ЕС иска да запази и къде е по-евтино и по-ефективно да се разчита на внос. Бившият лидер на Европейската централна банка (ЕЦБ) писа за това в обширния си доклад за повишаване на конкурентоспособността на блока, представен през 2024 г.

„Има някои технологии, като слънчевите панели, при които чуждестранните производители са твърде далеч напред и опитите за насочване на производство в Европа само ще забавят декарбонизацията“, коментира Драги в реч пред Европейския парламент миналата година. Има обаче сектори, казва той, „в които не искаме да бъдем напълно зависими от чуждестранни технологии по стратегически причини и затова е ключово да запазим необходимото ноу-хау в Европа“.

Къде попада производството на първичен алуминий е открит въпрос.

Алуминият се използва широко – от кутии за безалкохолно, през дограма за прозорци, до военни самолети и ракети. Търсенето също се очаква да нарасне през следващите десетилетия предвид важността на лекия материал за щадящи климата технологии като вятърни турбини и електрически превозни средства.

ЕС призна своята стратегическа роля, добавяйки алуминия към своя списък с критични суровини. НАТО последва примера миналата година, като предупреди, че доставките на метала са изложени на „много висок риск“ от прекъсване.

Производството на първичен алуминий обаче изисква повече електричество от всеки друг промишлен метод на производство - повече от два пъти годишното потребление на енергия на средния германец за всеки тон метал.

След като електрическите мрежи на ЕС бъдат напълно декарбонизирани, този процес може да работи със 100 процента зелена енергия. Плюс това, след като скъпите изкопаеми горива излязат от системата, цените на електроенергията трябва да паднат. Производителите нямат търпение за това. Компаниите от ЕС плащат два или три пъти повече за електроенергия от техните китайски и американски конкуренти, а ценовият шок от 2022 г. беше последната капка за мнозина..

Speira е само един от многото топилни заводи в Европа, които ограничиха дейността си по време на енергийната криза. В рамките на две години производството на първичен алуминий на континента намаля наполовина. За разлика от това, производството в Европа на т.нар. вторичен алуминий, произведен от рециклиран метал, постоянно се увеличава.