Смелост да се върнеш в детската градина: Има ли смисъл от инвестиране в ранното детско образование?

Десислава Пантелеева е PR, експерт по комуникации и образователен предприемач. Нейният път в образованието обаче не започва от бизнес плановете, а от купищата тетрадки с домашни работи за проверка на майка ѝ – дългогодишен учител по литература и неин първи вдъхновител. Този път преминава през създаване и управление на PR агенция, на детски учебен център и на пространство за деца и събития, за да стигне до най-новата частна детска градина в София - CATBRIDGE, в която бизнес визията се обединява с философията за неограничените възможности на ранното детско развитие, за да създадат съвременна висококачествена образователна среда.

- Г-жо Пантелеева, защо ранното образование всъщност е най-устойчивият „актив“?

Защото това е единственият актив, който не се влияе от инфлацията или пазарните кризи. Ранното образование е най-устойчивата инвестиция с най-висока възвращаемост за бъдещето.

Нобеловият лауреат Джеймс Хекман дава математическо доказателство за това, че всеки инвестиран долар в периода от 0 до 5 години носи много по-висока обществена и индивидуална възвращаемост от инвестициите във висшето или продължаващото обучение за възрастни. Добре познатата на икономическата теория „Крива на Хекман“ отразява точно тази икономическа закономерност - децата с висококачествено ранно образование в зряла възраст постигат по-високи доходи, по-висока заетост и пълна финансова самостоятелност. Това намалява в пъти обществените разходи по-късно, но има и нещо друго, което казва Хекман: уменията пораждат умения и водят до нови умения, а в началото, в самото начало е умението да учим.

Придобитите умения във всеки един период улесняват формирането на нови умения в следващ период. Така ученето става процес, който се надгражда сам себе си. И това надграждане започва в детската градина. Оттам идва стойността на ранното детско образование за развитието и за успеха на личността изобщо.

- С други думи, съгласяваме се с известната теза за “първите седем”.

Първите години от живота на детето са от решаващо значение не само за формиране на мозъка, но и за формирането на потенциала му. Ако тогава изградим стабилна когнитивна и емоционална основа, ако средата е сигурна, безопасна и поощрява смелостта за изследване, като дава инструментите за разбиране на света, то всяко последващо учене през живота става не само по-лесно и по-бързо, но и води до ново, по-бързо и лесно учене.

Всички теории за ранното детско развитие се обединяват около това, че “първите седем” или дори “първите пет” са фундаменталният период, който определя бъдещото психично здраве, социалната адаптация и способността за учене през целия живот. В тази възраст мозъкът притежава най-висока степен на пластичност и прави хиляди нови синаптични връзки всяка секунда – темп, който никога повече не се повтаря през останалия живот и е изключително чувствителен към средата, която трябва да е изпълнена с възможности за изследване, движение, въображение и игра.

Средата е моята тема. Всеки човек се ражда с потенциал за гениалност, няма „неталантливи“ деца, има само неподготвена среда. Задачата ни като педагози и родители е не да чакаме училището, а да изградим богата и подкрепяща среда още в първите години, за да може този потенциал да разцъфти.

- Как се създава добра среда за развитие?

Смятам, че това, което важи за растежа на всяка организация не само че е абсолютно валидно и за детската градина, но и започва оттам. Когато организацията осигури спокойствие и сигурност за духа и даде предизвикателство за ума, тя създава т.нар. „зона на учене“ – мястото, където индивидуалното израстване автоматично задвижва и корпоративния ръст. А градината е първата споделена зона за учене.

Това, което превръща зоната за учене в среда за развитие, е създаването на безопасно пространство за грешки, това е концепцията за Growth Mindset или изграждането на нагласа за растеж, която силно резонира в организационната психология, но отново води началото си като подход в ранното детско и предучилищното развитие, разработен от психолога Карол Дуек.

В основата е фундаменталното вярване на човек в собствените му способности, интелигентност и таланти. Когато едно дете вярва, че способностите му не са фиксирани по рождение, а се развиват чрез труд, опити и учене, то спира да се страхува от провал. Грешката престава да бъде доказателство за "липса на ум" и се превръща просто в информация – стъпка от процеса. Така усилието се превръща в път към развитието.

- Има ли нещо, което е толкова важно за образованието, че бихте го наредили до грамотността и творчеството?

Храненето. При малките деца храненето не просто дава калории за растеж на тялото – то е биологичната матрица, върху която се изграждат неврологичните вериги. Дори най-добрата образователна и стимулираща среда стъпва върху основата, положена от правилното хранене в най-ранна възраст.

При нас се стараем да прилагаме модела за разпределение на отговорностите – ролята на възрастния е да реши какво, кога и къде се сервира (чиста, истинска и балансирана храна, на масата, без екрани), а ролята на детето е да реши дали и колко да изяде.

Знам колко радикално отекват тези малки думи “дали” и “колко” в общество, в което силата на “празната чиния” е неоспоримият авторитет в храненето и колко е трудно да не използваме храната като награда или подкуп, но това е нелекият път към демистифициране на феномена на „злоядото дете“. Това може би е единствената българска дума, с която имам етимологично несъгласие. Синонимът на злояд е взискателен, а децата трябва да са взискателни към храната си. И ако се доверим на децата и им позволим да слушат тялото си, те няма да имат сривове в енергията, ще имат силен фокус и ще изградят здрави навици за цял живот.

- Къде е мястото на програмата по финансова грамотност за най-малките?

Финансовата грамотност за деца от 3 до 6 години не са числа, а учене от истории, казва Младен Запрянов, автор на книжките “Финансова грамотност за деца с Пеги и Мози”. Имаме щастието не просто да работим, а истински да си партнираме с образователната поредица „Пеги и Мози“, която е създадена, за да помогне на децата да развият важни житейски умения чрез увлекателни истории, запомнящи се герои и смислени приключения. В основата на програмата стоят универсални ценности – приятелство, любопитство, отговорност, сътрудничество и мъдро вземане на решения. Вместо да представя финансовата грамотност като сложна теория, поредицата насърчава децата сами да откриват ценни идеи и решения по естествен и увлекателен начин.

Така развиваме критичното мислене, умения за решаване на проблеми, отговорност, сътрудничество и социално-емоционална интелигентност. Всяка история създава възможности за разговори, както в детската градина, така и у дома, и така помагаме на децата да свържат ежедневните си преживявания с важни житейски уроци. Програмата за детските градини включва 40 педагогически ситуации, предвидени за провеждане веднъж седмично с продължителност 35 минути, и CATBRIDGE ще е първата градина, която ще интегрира и предложи цялата програма от началото на новата учебна година.

- Как изглежда бъдещето на образованието?

Като градина. Градина, за която всички се грижим и ни е грижа. Прочутият експерт по образование сър Кен Робинсън често казваше, че училището не трябва да е фабрика, а градина, защото развитието на човешкия потенциал, разцъфването на човешката личност не е механичен процес, а органичен. Не можете да предскажете резултата от развитието, можете само, като един добър градинар, да създадете условията, при които то да процъфтява. Всички ние можем и трябва да правим точно това – да бъдем добри градинари в градината на децата и да създаваме климат на възможности, за да имаме бъдеще със силен, здрав и устойчив корен.

Вярвам, че образованието ще е първият бизнес сектор, в който човешкият фактор ще предефинира стойността на услугите и смятам, че не е далече денят, в който всички ще включват и детската градина в професионалните си биографии в частта “образование”, защото от там започва всичко - от детската градина.