Ще гарантират ли повече прозрачност и предвидимост промените в Кодекса на труда?

Целите на промените в българския Кодекс на труда, след транспонирането на европейските директиви, е да има прозрачност и предвидимост. Това коментира в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria адвокат Малена Шейтанова.

"Нови изменения на Кодекса на труда влязоха в сила на 5 август с обратно действие към 1 август, като те въвеждат в националното законодателство изискванията на две европейски директиви. Първата касае прозрачни и предвидими условия на труд в рамките на общността, а втората - баланс на интересите на служителите между професионалния и личния живот".

Тези промени влизат "буквално в последния ден от срока" за транспониране на директивата - 1 август, което дава и обяснение за приетия подход - части от директивата са възприети, а други - не, което поражда сериозни практически въпроси“, коментира адвокатът.

Шейтанова обясни, че най-общия преглед на промените е в няколко насоки. Според една от тях на работодателя е вменено информационното задължение да информира служителите за нови обстоятелства, свързани с изпълнение на трудовите задължения и тяхното прекратяване. „До момента работодателят имаше ангажимент за информиране за обстоятелствата, реда и процедурата за конкретните мотиви тогава, когато пристъпва към уволнение“, обясни адвокатът и съобщи, че след промяната той ще трябва предварително и писмено да информира служителите за основания, съгласно Кодекса на труда.

Новите информационни ангажименти на работодателя засягат и правилата за работната заплата. Освен това, той е длъжен незабавно да уведомява за характера на работата при промяна на трудовия договор, а не както досега – при първа възможност и най-късно до един месец.

"Друго изменение касае промяната на изпитателния срок за служителите, които са на срочен трудов договор. Когато предвидения срок е по-малко от година, той вече не е шест месеца, а само един", каза още Шейтанова.

Трета група промени засяга съвместяването на професионалния и личния живот.

Според адвокатът това се отнася до родителите на деца до осем годишна възраст, както и полагащите грижи за свои близки в тежко физическо състояние. Тя обаче посочи, че тепърва предстои да се конкретизира какво точно се има предвид под тази формулировка.

„Тези две групи ще имат право в законоустановена нова процедура да поискат писмено от работодателя да преминат на дистанционна работа или друг облекчен режим, като за работодателя това не поражда задължение да приеме това предложение, освен при отхвърляне да изложи писмени мотиви в едномесечен срок“, добави Малена Шейтанова.

Как ще се тълкуват промените в Кодекса на труда в съдебната практика?  

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.