Дания ще гласува присъединяване към общата политика по отбраната на ЕС

След като стоя извън общата политика за отбрана на Европейския съюз в продължение на 30 години, в сряда (1 юни) Дания ще гласува на референдум дали да се откаже от правото си на неучастие след инвазията на Русия в Украйна, съобщава онлайн изданието EurActiv.

Очаква се над 65% от общо 4,3 млн. гласоподователи, имащи право на глас, да подкрепят премахването на изключението, показва последното социологическо проучване, публикувано в неделя.

Прогнозите на анализаторите обаче са предпазливи предвид очакваната ниска избирателна активност в страна, която често казва „не“ на по-нататъшна интеграция в ЕС, последно през 2015 г.

„Винаги трябва да изразяваме гласа си, когато има вот“, каза министър-председателят Мете Фредериксен, призовавайки датчаните да гласуват в последния телевизионен дебат от кампанията в неделя.

„С цялото си сърце вярвам, че трябва да гласуваме с „да“. Във време, когато трябва да се борим за сигурността на Европа, трябва да бъде по-обединени с нашите съседи“, каза тя.

Дания е член на ЕС от 1973 г., но удари спирачките на прехвърлянето на повече власт към Брюксел през 1992 г., когато 50,7% от датчаните отхвърлиха Договора от Маастрихт – учредителния договор на ЕС.

Той трябваше да бъде ратифициран от всички страни членки, за да влезе в сила. За да убеди датчаните да одобрят договора, Копенхаген договори серия от неучастия и избирателите най-накрая го одобриха на следващата година.

Оттогава насам Дания остана извън европейската единна валута, която отхвърли на референдум през 2000 г., както и извън общите политики по правосъдие и вътрешни дела и отбрана.

Основната причина е Украйна

Възможността за неучастие означава, че скандинавската страна, която е сред основателките на НАТО, не участва в онази част от външната политика на ЕС, която засяга отбраната и не допринася с военни части за военните мисии на съюза.

Дания е единствената страна, договорила опция за неучастие, макар че Малта реално също остава извън политиката. Копенхаген е упражнявал възможността за неучастие 235 пъти за 29 години, показват данни на мозъчния тръст Europa.

Датският премиер Фредериксен обяви референдума само две седмици след инвазията на Русия в Украйна и след като достигна споразумение с повечето партии в датския парламент.

В същото време тя обяви планове да увеличи разходите за отбрана до 2% от БВП в съответствие с изискванията на НАТО до 2033 г.

„Това бе голяма изненада“, казва директорът на Europa Лике Фриис. „От много, много години никой не е смятал, че правителството ще постави опцията за неучастие в отбраната на референдум. Няма съмнение, че Украйна е основната причина за свикването на референдума“, допълва тя.

НАТО е достатъчно

11 от 14-те партии в датския парламент призоваха гласоподавателите да кажат „да“ на отказа от неучастие, представлявайки над три четвърти от местата в парламента.

Две крайнодесни евроскептични партии – Датската народна партия и Новата десница – както и крайнолевият Червено-зелен алианс, призоваха датчаните да кажат „не“.

Един от техните основни аргументи е, че появата на обща европейска политика ще дойде за сметка на НАТО, който е крайъгълен камък в отбраната на Дания от създаването му през 1949 г.

„НАТО е гарантът на сигурността на Дания. Би било съвсем различно, ако тя се решава от Брюксел“, каза ръководителят на Датската народна партия Мортен Месершмит по време на дебата в неделя.

След като Финландия и Швеция наскоро промениха изцяло десетилетната си политика на неутралност, кандидатствайки за членство в НАТО, след датския референдум трите скандинавски страни може внезапно да се окажат двойно подсигурени както с общата европейска политика на отбрана, така и с членство в НАТО.