Руската ядрена реторика разпалва страховете на Германия от Студената война

Дълбоко в изведен от експлоатация ядрен бункер, вграден в станция на метрото в Кьолн в разгара на Студената война, екскурзоводът Робърт Швинбахер казва, че получава запитвания от германци, които искат свободно място при спешни случаи.

Притесненията на германците, които се разсеяха с падането на Берлинската стена, сега се прокрадват след десетилетия на мир, пише Ройтерс. Това е ретроспекция за една нация, която се оказа в географския и политически център на Студената война.

През последните месеци президентът Владимир Путин ескалира своята „специална военна операция“ в Украйна, като започна мобилизация и заплаши да използва ядрени оръжия, а президентът на САЩ Джо Байдън говори за „Армагедон“.

"Никой не трябва да използва ядрени оръжия", предупреди германският канцлер Олаф Шолц по-рано този месец.

Малко по-късно проучване на застрахователната компания R+V установява, че 42% от германците сега се страхуват от война с германско участие в сравнение с 16% миналата година, което е най-големият скок на този дял от населението след войната в Косово през 1999 г.

Тъй като границата с Украйна е на по-малко от девет часа път с кола от Берлин, войната се чувства неприятно близо за мнозина, въпреки че няма непосредствена заплаха на вътрешна територия.

Конфликтът Русия-Украина все пак предизвика преосмисляне, тъй като Германия беше основният бенефициент на размразяването на отношенията между Изтока и Запада след падането на комунизма преди повече от 30 години.

Швинбахер казва, че запитванията за бункерите – по имейл или устно по време на обиколките му, са започнали след началото на войната и му дават повод за размисъл. „Аз съм само човек и също се тревожа, че може да стане по-лошо“, казва той. „Германия е точка на възпламеняване в Европа“, допълва той.

Ларс Полмайер, германски лекар, който е живял зад Желязната завеса като тийнейджър, казва, че изпитва облекчение, че 15-годишният му син заминава за Канада за обучение. „Ако някога съм имал чувството, че сме на ръба на унищожението, това би било сега“, допълва той.

Бившата Западна Германия построи 2000 подобни на бункери обществени „защитни пространства“ от средата на 60-те години. През 2007 г. правителството на обединена Германия реши да ги прекрати. Конфликтът в Украйна накара властите в Германия да проверят 599 останали такива пространства и да проучат възможни подобрения.

Междувременно търсенето на частни бункери също скача. Базираната в Берлин BSSD, която инсталира такива модули, отбелязва скок от най-малко 300% в поръчките тази година спрямо предходните години, коментира говорителят Марк Шмихен. „Настъпи промяна. Преди ни гледаха като странни аутсайдери, а днес сме хит“, казва Шмихен.

В навечерието на обединението на Германия през октомври 1990 г. тогавашният канцлер Хелмут Кол благодари на руския президент Михаил Горбачов за размразяването, довело до обединението на Германия. Кол тогава каза, че епохата, която го предшества, никога не трябва да се повтаря или забравя.

Феликс Лудвиг, който е роден същата година, курира музей на бивш контролно-пропускателен пункт по магистралата Изток-Запад в Мариенборн, където някои хора загинаха, докато се опитваха да избягат от Източна Германия. „Човек има впечатлението, че страхът от Трета световна война нараства“, казва Лудвиг.

Докато някои германци са нервни, не всички се страхуват от нова Студена война. Кметът на Щутгарт Франк Нопер е израснал до съседи, които са купили ваканционен дом в Испания, за да избягат от всякакви военни действия в Германия по време на Студената война. Той казва, че неговият град се чувства по-близо от много германски общини до войната в Украйна, защото неговият регион е дом на два военни командни центъра на САЩ.

„Въпреки че много хора са притеснени и неспокойни тези дни, те не чувстват непосредствена заплаха – поне не още“, допълва той.

Безпокойството в най-голямата икономика в Европа се засилва от двуцифрената инфлация и опасенията за недостиг на енергия заради силната зависимост от Русия, градена с години. Ева Вебер, кмет на баварския град Аугсбург, каза този месец, че се подготвя за различни кризисни сценарии, които включват спиране на електричеството и отоплението - упражнение, което се провежда в градове в цяла Германия.

На 8 декември в 11 часа сутринта всички сирени в Германия ще прозвучат тестово, във втори по рода си „ден за предупреждение“, а в първия ще бъдат изпратени текстови съобщения до всички мобилни телефони.

Градовете в близост до американски военни бази са най-силно на ръба. Кметът на Кайзерслаутерн, където се намира американската база Рамщайн, коментира, че ядрената реторика на Русия има за цел да събуди страхове на Запада и да подкопае подкрепата за Украйна. „Разбираемо е, че страховете се завръщат“, посочва кметът Клаус Вайхел.

Петер Дегенхард, кмет на съседен Ландщул, казва, че той и неговите избиратели се опасяват от "хибридна война".

Кьолн е сринат със земята през Втората световна война след стотици въздушни нападения, въпреки че известната му катедрала е запазена. През 1979 г. градът построи своя вече изведен от експлоатация бункер в метростанция Kalk Post. Отгоре има оживен квартал с турски туристически агенции, бръснари и ресторанти. Пространството е предназначено за 2366 души, които да оцелеят за 14 дни.

Швинбахер казва, че температурите бързо ще се повишат до 37 градуса по Целзий в затвореното пространство, а натрупаните провизии ще стигнат за едва няколко дни. По думите му бункерът е построен повече за успокоение на хората, отколкото защита.

В един от няколкото имейли, изпратени до Швинбахер и видени от Ройтерс, човек пита: „Все още ли работят тези бункери за нас в случай на евентуална война?“ След 14 дни дизелът, водата и другите запаси в бункера ще свършат и, казва Швинбахер, хората ще бъдат принудени да напуснат, „без значение каква е ситуацията навън“.