Гърция укрепва границите си срещу нелегалната миграция 

Придружаван от облак комари, полицейският капитан Константинос Цолакидис и още трима граничари тръгват на патрул с лодка по река Еврос, която представлява естествена граница между Гърция и Турция. 

Маршрутът им минава през лабиринт, образуван от високи тръстики, покрай струпвания на фламинго и туристи с лодки, посещаващи природен резерват, където реката се влива в Средиземно море, пише в свой цитиран от БГНЕС репортаж гръцкият всекидневник Kathimerini. 

Река Еврос, наричана в Турция Мерич, минава през една от най-отдалечените части на Европа. Тя се превръща и в една от най-милитаризираните, тъй като Гърция и по-широкият Европейски съюз работят по начини да предотвратят навлизането на мигранти в страната от Турция. 

В контролираните от армията райони от гръцката страна на границата Европейският съюз финансира и тества усъвършенствана мрежа за наблюдение, която използва софтуер за машинно наблюдение и набор от стационарни и мобилни камери и сензори за откриване на мигранти, опитващи се да преминат границата. 

Критиците на мерките твърдят, че Гърция затяга авторитарната си политика спрямо мигрантите и търсещите убежище, действайки в сянка в граничните райони, които са под военен контрол и където на външните граждански наблюдатели е отказан достъп. Полицаите и жителите на границата казват, че са просто щастливи, че стената работи. 

„Невъзможно е да се проникне през нея", казва Цолакидис, който ръководи патрулите по южния участък на границата. „Изградена е в районите по поречието на Еврос, където преминаванията са най-чести. А капацитетът за възпиране е 100%“. 

Според гръцките власти в условията на рязко нараснал миграционен натиск след пандемията до края на ноември тази година са предотвратени над 250 000 преминавания на мигранти по сухопътната граница между Гърция и Турция. През същия период повече от 5000 души са били задържани, след като са успели да преминат реката. 

Граничните служители, които използват кучета-търсачи, високоговорители и мощни прожектори при патрулиране, казват, че множество инциденти с до хиляда мигранти не са рядкост за един ден през лятото и началото на есента, когато нивото на водата по Еврос достига годишно дъно. 

Малки островчета, някои от които се намират в средата на реката, където технически се намира границата, се появяват отново през сезона, което улеснява преминаването. 

Завършена през 2021 г., стената в момента се простира на 37 километра в три отделни участъка, а властите планират да добавят още 100 километра, за да покрият по-голямата част от 192-километровата сухопътна граница. 

Когато преди десетилетие започна изграждането на стената по границата, то беше посрещнато с разгорещени политически дебати и публични демонстрации, подкрепени от леви партии и гръцки правозащитни групи. Този път реакцията е по-слаба. 

Без особени дискусии парламентът наскоро прие промяна, с което санкционира удължаването на срока, като правилата за търговските търгове и предпазните мерки за контрол на разходите отпадат до 30 юни 2023 г. 

Проучване на общественото мнение, публикувано от частната телевизия "Антена", показа, че почти две трети от гръцките избиратели подкрепят по-строги мерки за контрол на миграцията, като само 8,1 % твърдят, че е необходимо да се облекчи полицейската охрана. Подкрепата за по-строгите мерки е отчетена по различни партийни линии и включва повече от 60% от избирателите на лявата основна опозиционна партия - която официално се противопоставя на удължаването на стената. 

Проучването през октомври е проведено от социологическата компания Marc за частния гръцки канал.

Данните от социологическите проучвания показват, че жителите на други гранични държави на Европейския съюз, включително Полша и балтийските държави, също са станали по-загрижени за сигурността, тъй като заплахи като войната в Украйна се приближават до външните граници на блока. 

А изострянето на спора между Гърция и Турция за морските граници и правата за сондиране засенчи споровете за миграцията. 

Гърция подаде редица международни жалби, след като през октомври граничната полиция откри 92 мъже мигранти без дрехи и обвини турските власти, че умишлено са ги изтласкали през границата. 

Турция многократно е обвинявала Гърция, че извършва тайни депортации, известни като изтласкване на потенциални кандидати за убежище и излага живота им на риск. 

Атина е подложена на натиск и от най-големите правозащитни организации, агенциите за бежанците на ООН и Европейския съюз и дори от правителствена консултативна група, според които са събрани стотици достоверни свидетелства, които сочат, че често пъти на гръцко-турската граница се извършват насилствени изтласквания в продължение на 20 години. 

Агенциите на ООН и ЕС настояват за създаването на независим орган за наблюдение на границите - искане, което Атина досега не е изпълнила. 

Споровете със страните, граничещи с ЕС, и често основателните опасения за сигурността, които те пораждат, намаляват вниманието към мигрантите, нуждаещи се от международна закрила, и изкушават европейските правителства да приемат твърда политика, твърди Бегум Басдас от Центъра за основни права към училището "Херти" в Берлин. 

„Милитаризацията на миграцията ни пречи да разглеждаме въпроса като проблем, свързан с правата на човека ... и това, което наистина ме тревожи, е прокрадването на авторитаризъм чрез управлението на миграцията в Европейския съюз", казва Басдас.