Лятото в Северното полукълбо е било рекордно горещо

Светът е преживял най-горещия си сезон в историята, съобщи Европейската служба за климатични промени „Коперник“, като рекордите за горещини през лятото на 2023 г. в Северното полукълбо са били „не просто подобрени, а разбити“, отбелязват изследователите, цитирани от Financial Times.

Периодът от юни до август е бил най-горещият на планетата от началото на воденето на статистика през 1940 г., сочат данните на „Коперник“.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова световните лидери да предприемат неотложни действия. „Рухването на климата започна. Нашият климат експлодира по-бързо, отколкото можем да се справим с крайните климатични събития, които засягат всяко кътче на планетата“, предупреди той.

Средната температура в света е била 16,77 градуса по Целзий, или с 0,66 градуса по-висока, отколкото средното равнище през 1990-2020 г. Това е подобрение на предишния рекорд от 2019 г., когато средната температура се повиши с 0,3 градуса и достигна 16,48 градуса по Целзий.

Крайните климатични събития притесняват експертите, които се опасяват, че те показват ускоряване на глобалното затопляне.

„Рекордите за температурите в света продължават да падат през 2023 г., като най-горещият август последва най-горещия юли и доведе до най-горещото лято в Северното полукълбо от началото на събирането на данни през 1940 г.“, казва Саманта Бърджес, заместник-директор на „Коперник“.

„Научните данни са притеснителни – ще продължим да наблюдаваме още климатични рекорди и още интензивни и чести крайни климатични събития, които ще повлияят на обществото и екосистемите, докато спрем да емитираме парникови газове“, допълва тя.

Тази година все още може да се окаже най-горещата в историята, като първите осем месеца на годината са на второ място сред най-горещите, отстъпвайки само с 0,1 градуса по Целзий на 2016 г. като най-горещата година до момента, съобщава „Коперник“.

В Европа температурата е била с 0,83 градуса по Целзий над средната, което поставя летния сезон на пето място сред най-горещите, въпреки че той донесе много жертви и загуби заради смъртоносните пожари и наводнения в Гърция и Испания.

„2023 е годината, в която климатичните рекорди бяха не просто подобрени, а разбити“, казва Марк Маслин, преподавател по климатология в University College London.

„С рекордни горещи вълни в Европа, Америка и Китай, рекордна температура на океаните и крайно топене на антарктическите ледове сега усещаме пълните последици от климатичните промени“, допълва той.

„Коперник“ съобщава още за валежи над средното ниво в повечето части от Западна Европа и Турция, както и в западните и североизточните части на Северна Америка, части от Азия, Чили и Бразилия и Северозападна Австралия, които в някои случаи са причинили наводнения.

В същото време Исландия, северната част на Скандинавския полуостров, Централна Европа, големи части от Азия, Канада, южната част на Северна Америка и повечето страни в Южна Америка са преживели по-голяма суша от средното равнище, като тя е довела до значителни пожари в някои региони, където те са били необичайни, допълва климатичната служба.

Следвайки тенденцията от юни и юли, август е бил по-топъл с около 1,5 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалното средно равнище за периода 1850-1900 г.

Временното повишаване на средната глобална температура с 1,5 градуса по Целзий е различно от целта в Парижкото споразумение, ограничаваща дългосрочното глобално затопляне до 1,5 градуса по Целзий до 2100 г. В дългосрочен план температурите са нараснали най-малко с 1,1 градуса по Целзий, счита Междуправителственият панел по климатични промени към ООН.

„Подобряването на рекордите за горещини се превръща в норма през 2023 г. Глобалното затопляне продължава, защото не сме спирали да горим фосилни горива“, казва Фредерике Ото, старши лектор по климатични науки в института за климатични промени „Грантъм“.