ЕС е вложил 352 млрд. евро в научноизследователска и развойна дейност през 2022 г.

Общо през 2022 г. Европейският съюз (ЕС) е похарчил 352 млрд. евро за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), което е с 6,34% повече спрямо предходната година (331 млрд. евро) и с 48,52 на сто над данните за 2012 г. (237 млрд. евро), става ясно от анализ на Евростат.

Когато се разглежда интензивността на НИРД , т.е. разходите за НИРД като процент от брутния вътрешен продукт (БВП), данните показват лек спад от 2,27% през 2021 г. до 2,22% през 2022 г.

Сред членовете на ЕС четири държави отчитат интензитет на НИРД над 3% през 2022 г. Най-високият интензитет е регистриран в Белгия (3,44%), следвана от Швеция (3,40%), Австрия (3,20%) и Германия (3,13%).

За разлика от тях, осем страни от ЕС отчитат интензитет на научноизследователската и развойната дейност под 1%. Румъния е на дъното с 0,46%, следвана от Малта с 0,65% и Латвия с 0,75 на сто. България и Кипър са с по 0,77%.

Разходи за научноизследователска и развойна дейност като процент от БВП за периода 2012-2022 г. Източник: Евростат

Между 2012 г. и 2022 г. интензитетът на НИРД в ЕС се е увеличил с 0,14 процентни пункта (пп). Най-голямо увеличение е регистрирано в Белгия (1,16 п.п.), Гърция (0,77 п.п.) и Хърватия (0,69 п.п.).

За разлика от това интензивността на научноизследователската и развойна дейност е намаляла в осем държави. Ирландия отбеляза спад от 0,6 п.п., следвана от Финландия (-0,45 п.п.), Естония (-0,35 п.п.), Словения (-0,30 п.п.), Люксембург (-0,23 п.п.), Дания (-0,22 п.п.), Малта (-0,15) п.п.) и Франция (-0,13 п.п.).

Разходи за научноизследователска и развойна дейност по сектори от икономиката. Източник: Евростат

Бизнес секторът представлява 66% от разходите за НИРД

Секторът на бизнес предприятията продължава да представлява най-големия дял от разходите за НИРД в блока. През 2022 г. компаниите представляват 66% от разходите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност, възлизащи на общо 233 млрд. евро. Те са следвани от сектора на висшето образование (22%, или 76 млрд. евро), правителствения сектор (11%,  или 37 млрд. евро) и частния сектор с нестопанска цел (1%, или 5 млрд. евро).