Отиде ли твърде далеч стремежът за равенство на жените?

През този март жителите на Ирландия направиха нещо шокиращо. Те гласуваха с голямо мнозинство да не се стимулира равенството между половете, пише бизнес колумнистката на Financial Times Пилита Кларк.

На 8 март, Международния ден на жената, впечатляващите 73,9 процента гласуваха против промяната на част от 87-годишната ирландска конституция, която на практика гласи, че мястото на жената е вкъщи.

Проблемната част е следната: „Държавата признава, че чрез живота си в дома жената дава на държавата подкрепа, без която не може да бъде постигнато общото благо. Следователно държавата трябва да се стреми да гарантира, че майките няма да бъдат принудени поради икономическа необходимост да работят, пренебрегвайки домашните си задълженията“.

Гласоподавателите бяха помолени да премахнат този архаизъм и да одобрят нова клауза, в която се казва, че държавата ще има за цел да подкрепи полагането на „взаимни грижи от членовете на семейството“. Но те не откликнаха.

Бяха предложени множество обяснения за най-убедителния отрицателен вот в историята на ирландските референдуми. Имаше опасения, че промяната ще затвърди идеята, че грижата е частна, неплатена семейна отговорност без гаранция за държавна подкрепа. Поправката беше трудна за обяснение пред обществеността. Кампанията в подкрепа на референдума беше неравномерна.

Повече от две трети - 67,7 процента - от избирателите също така отхвърлиха друга поправка, която би признала, че семействата се основават на "трайни връзки", а не само на брак.

Но гласуването за „задълженията на жените вкъщи“ си беше разтърсващо, не на последно място защото това става въпрос за Ирландия. Страната има добри резултати в европейските класации за равенство между половете и повече от 60 процента от нейните гласоподаватели се съгласиха да легализират еднополовите бракове през 2015 г. и да отменят забраната за аборти през 2018 г.

Нещо повече, това не е единственият знак, че пътят към равнопоставеност на жените изглежда неравен. Ирландия е една от 31 държави, обхванати от ново изследване на Глобалния институт за женско лидерство към Кралския колеж в Лондон и анкетната група Ipsos, което откри няколко неща, които не очаквах да видя през 2024 г., споделя авторката.

Що се отнася до предоставянето на равни права на жените и мъжете, отрезвяващите 53 процента сега смятат, че нещата са отишли твърде далеч в тяхната страна, спрямо 42 процента през 2019 г. Възприемането за люшване на махалото е очевидно от Тайланд и Перу до Швеция и Обединеното кралство.

Близо половината британско население смята, че работата по отношение равенството на жените е свършена - в сравнение с по-малко от една трета преди пет години. Още по-лошо, 47 процента от британците смятат, че сме направили толкова много за насърчаване на това равенство, че сега мъжете са дискриминирани. Подобен процент мисли така в Ирландия (45 на сто) и в световен мащаб (46 на сто).

Както може да се очаква, мъжете са по-склонни да мислят по този начин от жените. Но може да се изненадате кои мъже. Оказва се, че някой от поколението Z (родените между 1997 и 2012 г. – бел. прев.), който все още не е навършил 30 години, е много по-вероятно да поддържа тези възгледи, отколкото представител на следвоенното поколение, който е над два пъти по-възрастен.

Не е ясно какво точно води до въпросните възгледи. Могат да бъдат изтъкнати убедителни аргументи - икономически натиск, нарастващо неравенство в доходите и поляризиращи социални мрежи. Но едно нещо е сигурно: ако мъжете наистина страдат от дискриминация, то „дискриминиращите“ не се справят добре.

Равнопоставеността на жените се подобри в много части на света, особено в образованието. Студентите от мъжки пол са малцинство в университетските кампуси в много страни от години. Но това все още не е допринесло за истинското равенство. В световен мащаб жените все още печелят 77% от това, което изкарват мъжете, и прекарват средно 2,4 часа повече на ден в неплатени грижи.

Въпреки че над една трета от страните вече са имали жена лидер, последните данни показват, че в нито един момент делът на държавите, в които най-влиятелният политик е жена, не е надвишавал 10 процента.

При сегашните темпове на напредък ще са необходими около 162 години, за да могат жените да постигнат политическо равенство с мъжете. Ще отнеме още повече време, за да се сложи край на икономическото неравенство, което подхранва физическото или сексуалното насилие, което почти една трета от жените по света са изпитали през живота си. И така нататък.

Нищо от това не означава, че трябва да отхвърлим мнението на мъжете за равнопоставеността на жените. Колкото повече доказателства виждаме за втвърдяване на нагласите им, толкова повече работа трябва да свършим, за да разберем тяхното мислене. Защото едно нещо е сигурно: неравнопоставеността на жените все още е реална и вече дългогодишните усилия за преодоляването ѝ трябва да продължат, завършва Кларк.