Какви ще са приоритетите на Канада като ротационен председател на Г-7 тази година?

С началото на новата година Канада вече е официално ротационен председател на Г-7 (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Япония и Канада). Страната поема ротационното председателство от Италия и ще го предаде догодина на Франция.

Канада се присъединява към Голямата седморка през 1976 г. По това време в Г-7 влизат Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания и САЩ, като групата е замислена като дискусионен форум, на който най-развитите икономики в света обсъждат конкретни отговори на глобални кризи, се отбелязва в публикация в раздела за международни отношения в сайта на канадското правителство.

Досега Канада е била ротационен председател и съответно домакин на шест срещи на върха на Г-7  - през 2018 г., през 2010 г., през 2022 г., през 1995 г., през 1988 г. и през 1981 г. Последната среща се състоя преди седем години в Шарльовоа, в Квебек. Сега под ротационното председателство на Канада 51-ата среща на върха на лидерите на Голямата седморка ще бъде през юни в Кананаскис в провинция Албърта.

По време на своите председателства на Г-7 Канада демонстрира глобално лидерство, като разработи иновативни инициативи за справяне с глобалните кризи в областта на сигурността и икономиката, здравните въпроси и предизвикателствата в областта на развитието, като същевременно вдъхнови напредък по амбициозни приоритети, свързани с демокрацията, киберсигурността, океаните и образованието на жените и момичетата в кризисни ситуации, се казва в съответния раздел в сайта на канадското правителство, посветен на канадските ротационни председателства на Г-7. Преди 7 години по време на тогавашното канадско ротационно председателство лидерите на Голямата седморка се ангажираха с историческа инвестиция в размер на близо 3,8 милиарда долара за образованието на жени и момичета в райони на кризи и конфликти.

Приоритетни области на интерес по време на канадското председателство на Г-7 тази година ще бъдат климатът, енергетиката и околната среда; икономическата справедливост; хуманитарните действия и мирът; и устойчивото развитие. Състоянието на демокрация, равенство между половете; и въздействието на развиващите се технологии, например на изкуствения интелект, ще са също сред областите на внимание. Г-7 неизменно ще следи и ситуацията в зоните в света, в които продължават конфликтите и кризите, като например Украйна, Газа, Судан, Сирия или Венецуела.

Предстоящата среща на върха на Г-7 в Канада през юни ще е първата с участието на Доналд Тръмп като президент на САЩ. Но не само той ще е новото лице там. Новите лица ще са и британският премиер Киър Стармър, и японският му колега Шигеру Ишиба. Очаква се от Германия на срещата да участва нов канцлер, най-вероятно Фридрих Мерц от консерваторите, освен ако на предсрочните парламентарни избори на 23 февруари не се случи голям обрат.

От старите лидери в срещата на върха ще участват италианският премиер Джорджа Мелони и френският президент Еманюел Макрон.

Не е ясно обаче кой ще представлява на този форум на високо равнище страната домакин. Ако в Канада се произведат преди юни предсрочни избори, то след тях има вероятност на власт да дойдат нови управляващи от редиците на консерваторите и премиер да е техният лидер Пиер Поалиевр.

С идването на Тръмп на власт в САЩ се очертава и темата за евентуалните мита, които той би наложил на чуждестранния внос, да се превърне във водеща през годината за Голямата седморка и да породи противоречия между членовете ѝ. Друга тема, която би могла да породи противоречия между САЩ при управлението на Тръмп и останалите членове на Г-7 са разходите за отбрана. Отношенията с Китай също ще бъдат сред водещите въпроси през годината за Г-7.

Канада става ротационен председател на Г-7 в момент, в който на няколко пъти Тръмп намекна, че тази страна може да стане щат на САЩ.

Канада поема ротационното председателство на Г-7 и в момент, в който Република Южна Африка става ротационен председател на Г-20 – един по-широк формат, в който обаче на последната му среща на върха в Рио де Жанейро през миналия ноември се откроиха големи противоречия между страните членки. По време на срещата на върха в Бразилия френският президент Макрон призова за реформа на Голямата двайсеторка, така че тя да не е само източник на декларации, които никой не чете. Предложенията за реформа трябва да бъдат формулирани до следващата среща на върха на Г-20 в Република Южна Африка.

Паралелно с това нарастващият по влияние блок БРИКС тази година има за ротационен председател Бразилия, след като миналата година начело на формата беше Русия. В началото на годината БРИКС освен това отбелязва и първата годишнина от най-голямото си разширяване досега. Освен основоположниците - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка в блока от една година членуват и Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет и Етиопия.

По време на срещата на върха на БРИКС в Казан в Русия през октомври бе създадена и категорията партньорски страни, но не бяха обявени членове от този ранг. Вместо това групата се съгласи да покани 13 страни – Алжир, Беларус, Боливия, Куба, Индонезия, Казахстан, Малайзия, Нигерия, Тайланд, Турция, Уганда, Узбекистан и Виетнам, да се присъединят към БРИКС. Бразилското ротационно председателство на БРИКС ще следи управлението на процеса на новото разширяване на блока.

/БТА/