Какво означава намаляващото население на Китай за икономиката на страната

Населението на Китай се свива с невиждани от десетилетия темпове – рязък обрат за страна, която отдавна се определя от чистия си демографски мащаб, пише Bloomberg в свой материал.

След като загуби короната на най-многолюдната страна в света от Индия през 2023 г., официалните данни показват, че през 2025 г. Китай е регистрирала най-стръмния годишен спад на населението си от Големия глад през 1960 г. при управлението на Мао Дзедун. Това става на фона на намаляващата раждаемост и застаряващото население и въпреки края на политиката за едно дете.

Промяната повдига належащи въпроси за това доколко Пекин има възможност да промени траекторията, която ще доведе до дългосрочни икономически последици.

Какво се случва с населението на Китай?

Спадът в броя на ражданията и увеличаването на смъртните случаи оставиха континентален Китай с 3,39 млн. души по-малко през 2025 г. в сравнение с година по-рано, според данни на Националното статистическо бюро на страната.

През 2025 г. в Китай са регистрирани 7,93 млн. раждания, което е най-ниското ниво поне от основаването на Китайската народна република през 1949 г. Ражданията намаляват всяка година от 2016 г. насам, с изключение на краткотрайно покачване през 2024 г.

Въпреки края на политиката за едно дете в Китай преди десетилетие дългогодишната практика да се предпочитат синове пред дъщери в някои китайски семейства и оттам да се правят аборти в случай на бременност с момиче е довело до изкривяване в съотношението между половете през предходните десетилетия. Въпреки че това съотношение се е стабилизирало на около 104 момчета на 100 момичета през последните години, днес все още няма достатъчно жени в детеродна възраст.

Новите раждания в Китай намаляват и повличат след себе си и броя на цялото население. Графика: Bloomberg LP

Коефициентът на плодовитост в Китай, или средният брой раждания на жена през целия ѝ живот, е спаднал до 1,3 през 2020 г., далеч под 2,1, необходими за поддържане на стабилно равнище на населението, без да се брои миграцията. Изглежда, че миграцията на китайски граждани извън страната се е увеличила през последните години, което допълнително натоварва растежа на населението.

Демографският проблем е видим и в работната сила. Населението в трудоспособна възраст – хора между 16 и 59 години – се свива от години и през 2025 г. е спаднало до около 60,6% от общото население в сравнение с над 70% десетилетие по-рано. Прогнозите сочат, че 30% от населението ще бъде на 60 или повече години до 2034 г.

Какво е въздействието?

Намаляващо население може да подкопае дългосрочния потенциал за растеж на Китай и да намали вероятността икономиката да изпревари САЩ по размер – особено след като се очаква населението на САЩ да продължи да расте.

Ако общото население на Китай – и кохортата в трудоспособна възраст – продължи да намалява, е вероятно по-малко хора да бъдат заети, което би могло да увеличи разходите за труд и цената на произведените стоки.

Повишаването на възрастта за пенсиониране би могло да облекчи част от този натиск. Повече от четири десетилетия Китай поддържаше възрастта за пенсиониране на 60 години за мъжете и 55 години за жените, дори когато продължителността на живота се увеличи. През 2024 г. Пекин прие план за постепенно отлагане на пенсионирането с до пет години за период от 15 години – ход, който веднага предизвика обществено недоволство.

По-малкото хора, създаващи семейства, също би натежало върху дългосрочното търсене на жилища, а това би имало възможни странични ефекти върху строителната дейност и китайската миннодобивна индустрия. В същото време свиващата се работна сила би затруднила правителството да подкрепи недофинансираната си национална пенсионна система, тъй като по-малко работници плащат осигуровки, докато броят на пенсионерите продължава да нараства.

Не е изключено ефекти да се усетят и извън Китай. По-малкият брой млади хора вероятно би намалил броя на китайските студенти, учащи в САЩ, Австралия и други страни, което би имало последици за университетите и местните икономики, които зависят от тях.

Какво се прави по отношение на раждаемостта?

През 2016 г. най-висшият орган за вземане на решения в Китай, Политбюро на Комунистическата партия, прекрати политиката за едно дете, позволявайки на семействата да имат две деца. През 2021 г. правилата бяха преразгледани отново, за да се позволят до три деца.

Правилото от 2016 г., което позволяваше на семействата да имат две деца, първоначално проработи: броят на новородените през тази година нарасна до 17,9 млн. деца, с над 1 млн. повече от 2015 г. Но раждаемостта намалява всяка година след това с изключение на 2024 г.

Китай започна да предоставя субсидии за отглеждане на деца миналата година. На двойките се предлагат около 500 долара годишно за всяко дете, родено на или след 1 януари 2025 г., докато навършат тригодишна възраст. Някои региони също така удължиха майчинството и предложиха данъчни облекчения за родителите, въпреки че подобни стимули се смятат за недостатъчни за значително повишаване на раждаемостта.

Демографската картина на Китай. По категории разделението е новородени до 14-годишни, 15-64-годишни и над 65-годишни. Графика: Bloomberg LP

Откъде идва политиката за едно дете?

След създаването на Народната република и края на гражданската война правителството обучи десетки хиляди т. нар. „босоноги лекари“ (парамедицински персонал с основни медицински познания за работа в селски райони, бел. ред.), за да осигурят здравеопазване в бедните и селските райони. Смъртността спадна рязко, а темпът на растеж на населението се увеличи от 16 на хиляда през 1949 г. до 25 на хиляда само пет години по-късно.

Това доведе до първите опити за насърчаване на семейното планиране през 1953 г. Въпреки това населението на Китай нараства до над 800 млн. в края на 60-те години на миналия век. До 70-те години Китай е изправен пред недостиг на храна и жилища. През 1979 г. тогавашният лидер Дън Сяопин взема решение да ограничи повечето двойки до едно дете. Изключения има за фермерите в селските райони, етническите малцинства и в случай на определени обстоятелства, като например ако първото дете е с увреждания.

Прилагането на мярката често бива принудително. Според Human Rights Watch жени са били принуждавани да правят аборти. На деца, родени извън държавния план, е било отказано хукоу – правителствена регистрация, необходима за достъп до обществени услуги и други помощи.

По какъв друг начин Китай се опитва да реши проблема?

Пекин се опитва да намали финансовите и времевите разходи за отглеждане на деца, тъй като според много двойки те могат да си позволят само едно дете – ако изобщо имат такова. Правителството предприе стъпки за изчистване на индустрията с допълнителни извънучебни уроци, за да ограничи разходите за образование, и издаде насоки, насочени към намаляване на абортите, като същевременно предоставя повече подкрепа на жените, отглеждащи деца.

И все пак, ако опитът на развити страни като Япония или Южна Корея е някакъв ориентир, е изключително трудно – ако не и невъзможно – да се повиши радикално раждаемостта, дори със субсидии, безплатни грижи за деца и щедър отпуск за нови родители.