Какви са рисковете от прекомерния дълг на САЩ за държавните служители?

Задълженията на САЩ вече надхвърлят 40 трлн. долара, а високата доходност по дългосрочните облигации увеличава цената на финансирането за Вашингтон. Колкото по-високи са лихвите, толкова повече средства са нужни за обслужване на дълга и толкова по-малко остават за други държавни разходи, предупреждава Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

САЩ трябва постоянно да привличат инвеститори, които да купуват американски ДЦК, а по-високата доходност означава и по-скъпо финансиране за правителството. България е в по-различна позиция заради сравнително ниския държавен дълг, но увеличаването на дефицита и разходите за лихви също са риск, посочва гостът.

Според Караиванов САЩ имат ключово предимство - доларът остава водещата световна валута. Това позволява на страната да финансира значителен дълг при условия, които други държави трудно биха получили. Проблемът обаче е, че колкото по-високи са лихвите, толкова по-скъпо става обслужването и рефинансирането на дълга.

„Дългът на САЩ ще расте, но расте и икономиката. Американската икономика се развива по-бързо от тази на Европа и Япония“, коментира гостът.

Япония е сред големите чуждестранни държатели на американски държавни облигации. Ако Японската централна банка (ЯЦБ) повишава лихвите, японските активи могат да станат по-привлекателни и част от капитала да се върне към местния пазар, смята Караиванов.

Той коментира, че това би могло да увеличи натиска върху доходността на американските ДЦК.

„Слабата йена допълнително усложнява ситуацията. Вашингтон вече показа, че следи внимателно японската валутна политика, а финансовият министър Скот Бесънт публично сигнализира, че очаква ЯЦБ да предприеме действия, които да подкрепят йената“, коментира Караиванов.

По думите му следващият ключов фактор са решенията на Федералния резерв. При високи лихви цената на финансиране се увеличава, което поставя допълнителен натиск върху бюджета.

Фед обаче не може просто да понижи лихвите, за да облекчи държавата. Прекалено бързото разхлабване на паричната политика може да създаде нов инфлационен натиск.

Така централната банка трябва да балансира между инфлацията, икономическия растеж и стабилността на финансовите пазари, заключва Караиванов.

Целия разговор може да намерите на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.