Паникьосва ли се финансовото министерство на САЩ за дълга?

Виждаме ли първите признаци на паника в Министерството на финансите на Доналд Тръмп, пита икономистът Кенет Рогоф, бивш главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ), в публикация за британския в. Guardian.

САЩ са най-големият длъжник в света и постоянното покачване на дългосрочните лихвени проценти по глобалните кредити, което той отдавна твърди, че е неизбежно, започва да причинява проблеми.

Досега министърът на финансите Скот Бесънт отхвърляше опасенията относно дълга на САЩ, който наскоро надхвърли 40 трлн. долара, като голяма глупост. Според него икономическият растеж ще бъде толкова впечатляващ, че САЩ лесно ще могат да изпълняват задълженията си без значителни увеличения на данъците или съкращения на разходите, а останалата част от света с удоволствие ще продължи да ги захранва с пари.

Ако обаче Бесънт наистина вярва в това, защо се опитва да окаже влияние върху пазара на облигации, като променя структурата на падежа на държавния дълг, пита Рогоф.

Очевидният първи ход, и този, който пазарите търсят, е да се реши основният проблем чрез овладяване на огромния федерален дефицит на Америка, който сега е приблизително 6% от БВП. Бесънт многократно е уверявал пазарите, че ненаситното вземане на заеми от администрацията на Тръмп е временно. Според него растежът, воден от изкуствения интелект, ще генерира изобилие от данъчни приходи, които скоро ще намалят дефицита до малко по-управляемото ниво от 3% от БВП.

Това би могло да се случи, но има много причини да се смята, че безболезнената бюджетна консолидация е пожелателно мислене. Това е така, не на последно място, защото печалбите от изкуствения интелект вероятно ще се окажат много по-трудни за облагане с данъци от доходите от труд.

В краткосрочен план разходите за издръжка на застаряващото население, плащането на това, което изглежда като неизбежен скок във военните разходи, и поддаването на интензивния популистки натиск за повече публични разходи вероятно ще се увеличат поне толкова бързо, колкото и приходите.

Нещата се влошават и премията върху дългосрочните американски държавни ценни книжа – основна част от „прекомерната привилегия“ на долара като глобална резервна валута, до голяма степен се изпари, пише Рогоф. Дългът на САЩ вече не се търгува като специален сигурен актив в сравнение с този на други развити икономики. По този начин стойността на господството на долара избледнява дори при най-добри обстоятелства. Ако бюджетният натиск евентуално предизвика криза, резултатът може да бъде бърза загуба на световния пазарен дял на долара, която иначе би отнела десетилетия.

Какво тогава трябва да направи Министерството на финансите на САЩ? Учебникарският отговор, както Бесънт добре знае, е да се предприемат стъпки към голяма бюджетна консолидация, а не към неумелите, тежки и произволни съкращения, които Илон Мъск и неговите приближени преследваха през 2025 г. Проблемът на Бесънт е, че неговият шеф, президентът Доналд Тръмп, разбира, че американските данъкоплатци не са подготвени за каквито и да било истински мерки за строги икономии.

Затова завоят на Бесънт към трикове с обратно изкупуване на облигации е обезпокоителен, според Рогоф. Всъщност американският финансов министър обещава да извади дългосрочния дълг от системата и да го замени с краткосрочен дълг, подобно на това, което прави Федералният резерв на САЩ, когато се ангажира с количествени облекчения.

Такъв подход може да има смисъл при паника, когато има голям шанс дългосрочните лихви да се върнат надолу, но има малко доказателства, че пазарът е този, който се паникьосва в момента.

Глобалните дългосрочни реални лихвени проценти се покачват навсякъде, което предполага, че изключителността на САЩ вече не е валидна, поне не в същата степен. Бесънт от известно време твърди, че дългосрочните лихви са твърде високи, като предпочита краткосрочните заеми като начин да се изчака скокът, който според него скоро ще отшуми.

Той може и да е прав, пише Рогоф. Много видни икономисти, особено тези, които отдавна настояват, че лихвените проценти ще останат ултраниски завинаги, все още се придържат към мнението, че днешните повишени лихви са отклонение.

За съжаление, проучвания, базирани на исторически данни, показват, че скорошното увеличение е по-добре да се разглежда като нормализация и че в дългосрочен план е по-вероятно лихвите да се повишат, отколкото да паднат, подчертава икономистът.

С национален дълг, който вече надхвърля 40 трлн. долара, сега не е моментът да се казва на инвеститорите, че няма „нищо магическо“ в това число. Като се вземат предвид нарастващият фискален дефицит, по-високите дългосрочни лихвени проценти и засилващият се натиск върху разходите, дълговото бреме на Америка е много реален проблем.

Още по-тревожно е, че неувереният опит на Бесънт да контролира пазара на облигации подкопава трудно спечелената му репутация като най-сигурния чифт ръце в икономическия екип на Тръмп 2.0. Досега финансовият министър успяваше да отклони президента от някои – макар и не всички, от най-вредните му импулси, независимо дали става дума за мита, или за назначаване на председател на Федералния резерв, посочва Рогоф в публикацията.

Разбира се, той трябва да се съобразява с горещите въпроси, близки до сърцето на Тръмп, като настоява, че САЩ на практика са победили Иран и че нищо няма да е от полза за работещите американци повече от преобръщането на международния търговски ред. В противен случай той щеше да бъде уволнен незабавно. Пазарите на облигации обаче не се манипулират толкова лесно, казва Рогоф.

Скот Бесънт, бившият търговец на облигации и мениджър на хедж фондове, постигна голяма победа, когато подкрепи аржентинското песо миналата есен, и вероятно не нанесе твърде много щети, като неочаквано подкрепи японската йена през лятото, въпреки че ефектите отшумяха сравнително бързо.

За разлика от това, опитът му за количествено облекчаване, водено от Министерството на финансите, не направи много, за да спре покачването на доходността по дългосрочните американски облигации. Като се има предвид, че няма да има съществено намаляване на дълга преди междинните избори през ноември, пазарите на облигации имат основателна причина да останат дълбоко скептични към фискалната траектория на Америка, заключава Рогоф.