37 души загинаха след руски удар край Киев, според Украйна Русия готви нова сухопътна офанзива

Най-малко 37 души са загинали, а 42 са били ранени, включително деца, при руска атака срещу Киевска област, която е предизвикала взривове и голям пожар в склад на 28 август, съобщиха местните власти, цитирани от украински медии.

Около 20 ч. местно време вчера руски дрон е поразил обект в село Мила, на около пет километра западно от Киев. Атаката е придизвикала голям пожар, последван от взивове на боеприпаси, информира Главната прокуратура.

Тарас Дидич, кмет на окръг Дмитривка, който включва село Мила, е бил убит при атаката, съобщи губентарорът на Киевска област Тимур Ткаченко и допълни, че той е бил един от първите хора, които са пристигнали на мястото на инцидента.

Ткаченко допълни, че броятна жертвите може да продължи да нараства.

Спасители и пожарникари разчистват отломките след взивовете на боеприпаси в Киевска област в резултат на руска атака, съобщи украинската служба за спешна помощ.

Тази сутрин спасителните служби са продължили да гасят пожари, да разчистват отломки и да провеждат издирвателни и спасителни операции. Над 300 служители на украинската служба за спешна помощ са участвали в операциите след руския удар, съобщи президентът на Украйна Володимир Зеленски.

Най-малко 50 жилищни сгради са понесли щети при атаката и последвалите взривове. Щети са нанесени и на дом за стари хора и хора с физически увреждания, съобщиха местните власти.

381 души, включително 59 деца, са били евакуирани след атаката, уточни Ткаченко. Той добави, че 30 август е обявен за ден на траур в Киевска област за жертвите на руската атака.

Зеленски заяви, че е получил информация от премиера Серхий Корецкий и от вътрешния министър Иван Вихивский за инцидента и подчерта, че тези, „които са позволили това да се случи, трябва да понесат отговорност за решенията си“.

„Съществуват правила – боеприпаси не могат да се складират близо до къщи или други жилищни сгради. Със сигурност ще бъдат направени съоветните изводи“, каза Зеленски.

Той допълни, че украинската Национална полиция и Службата за сигурност провеждат досъдебно разследване, като е образувано наказателно производство за предполагаема служебна небрежност.

Премиерът Корецкий също призова отговорните лица за инцидента да понесат отговорност и поиска бързо разследване и „строго наказание“ за виновните.

„На петата година от пълномащабното нашествие допускането на едни и същи грешки е престъпна небрежност“, заяви Корецкий в изявление, публикувано в „Телеграм“. „Всички отговорни, без изключение, трябва да бъдат строго наказани, така че положението да не се повтаря отново“, допълни той.

Украинските закони забраняват военни промишени складове за боеприпаси да се разполагат близо до градове или цивилни жилищни райони. Руска атака срещу село Вишневе в Киевска област на 6 юли показа явното нарушаване на тези правила.

Междувременно руското Министерство на отбраната съобщи, че руските войски са превзели село Храпившчина в украинската Сумска област и селата Новоандреевка и Рубижне в Донецка област.

Министерството допълни още чрез канала си в „Телеграм“, че е поразен логистичен център в Киевска област, където са били складирани компоненти за украинските балистични ракети.

Украйна е получила разузнавателни данни, че Русия подготвя възможна нова сухопътна офанзива към Киев и Чернигов, в далечния север на страната, съобщи официален представител, цитиран от Bloomberg.

Няма конкретни данни или признаци, че руски стрелкови отряди се струпват близо до северните граници на Украйна. Но военни ръководители в Москва правят някои оценки, коментира Павло Палиса, заместник-началник на президентската администрация.

„Нашият приоритет не е да позволим на руснаците за започнат каквито и да било офанзивни действия“, каза Палиса пред репортери в петък.

Той говори дни след като директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна на изненадващо посещение в Москва за срещи с официални представители там. Това беше първото известно посещение на шех на ЦРУ в руската столица от посещението на Бил Бърнс в края на 2021 г. Тогава той не успя да убеди президента Владимир Путин да не започва пълномащабна война срещу Украйна.

В събота Путин трябва да се срещне с беларуския си колега Александър Лукашенко. Силите на Кремъл използваха Беларус като отправна точка за сухопътното си нашествие в Украйна през 2022 г.

Палиса потвърди също, че Русия все още има планове да създаде т. нар. „буферни зони“ Харковска, Черниговска и Сумска област в северната и североизточната част на Украйна. Плановете предвиждат зоните да са широки около 20 км с възможност за разширяването им.

Кремъл не се е отказал и от целта си за окупация на цялата Донбаска област в Източна Украйна и гледа към 31 декември, за да завърши пълното завладяване, въпреки че военните ръководители призовават за още време, допълни той.

„Те искат краен срок до края на март догодина. Но личното ми мнение е, че дори до 31 март това е невъзможно“, каза Палиса. Руските сили воюват в Донецка и Луганска област в Украйна от 2014 г. насам.

По-рано този месец Wall Street Journal съобщи, като се позова на западни разузнавателни данни, че Русия подготвя нова масова мобилизация на военни. Ходът е продиктуват отчасти от решителността ѝ да завземе целия Донбас, но може да пристъпи към нея едва след изборите в края на септември, допълни изданието.

Отделно полският премиер Доналд Туск заяви в събота, че очаква „руски провокации“ срещу страна членка на НАТО и за руска ескалация в по-общ план, като се позова на оценка на генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

„Следващите шест месеца ще бъдат решаващи и ние – Полша и НАТО, трябва да сме готови за различни сценарии“, заяви Туск в публикация в Х.

Палиса заяви, че Русия продължава да понася големи жертви в Източна Украйна, като броят на убитите военни от февруари насам последователно надвишава броя на новобранците и мобилизираните войници.

Само през юли броят на убитите и ранени руснаци на бойното поле е достигнал 43 хил. души, а броят на новобранците е бил 37 хил. души, заяви Палиса. Кремъл не публикува данни за жертвите и за набирането на войници, затова оценките на Палиса не могат да бъдат потвърдени от Bloomberg.

Той коментира и използването от Русия на новите дронове „Бандерол“ с реакитвни двигатели, по-конкретно около Киев, където от няколко дни сирените за въздушна тревога звучат почти денонощно.

Украйна има различни видове прехващачи, но не всички са достатъчно ефективни за борба с новите безпилотни летателни апарати. Дронове „Бандерол“ са били изолзвани и при атаката тази нощ в Киевска област, заявиха украински официални представители.

„Русия увеличи значително използването на дронове с реактивни двигатели и техният брой ще продължава да нараства, тъй като те виждат ефективността“, каза Палиса.