Защо БВП е най-важният показател сред икономическата статистика?

Необичайно признание за един статистически показател, признавам, но пък съм икономист, така че просто ще го кажа: обичам БВП. Ето, казах го.

Това пише Алисън Шрагер в коментар за Bloomberg.

БВП - брутният вътрешен продукт, тоест общата пазарна стойност на всички крайни стоки и услуги, произведени в границите на дадена държава - в много отношения е идеалният икономически показател както заради това, което измерва, така и заради това, което представлява. Това е едно-единствено число, което събира огромно количество информация, с обхват и история, с които почти никой друг показател не може да се сравни. И съвсем не се извинявам за желанието си да го виждам да расте.

И все пак БВП има толкова много критици, много от които са от левицата. Те искат по-голямо внимание да се обръща на всички негативни външни ефекти от икономическия растеж или по-голяма тежест да се дава на равенството. Някои изтъкват, че има повече в живота от доходите, което със сигурност е вярно, но по никакъв начин не обезсилва значението на БВП. А сега и вицепрезидентът Джей Ди Ванс критикува БВП. В последната си книга той отделя доста място на слабостите на този статистически показател и шеговито подхвърля, че „може би икономиката просто е измислица“.

Нищо изненадващо. С нарастването на икономическия популизъм като политическа сила и в двете партии в САЩ можем да очакваме още критици на БВП. Той е най-големият им враг, защото ги държи отговорни за резултатите.

Всяка статистическа оценка по дефиниция е несъвършена и непълна. Какво включва тя и как го измерва, например, са въпроси на избор. А някои статистически показатели са по-добри от други. Очевидно един показател трябва да ви казва нещо полезно, но също толкова важно е той да може да бъде изчисляван последователно, да бъде прозрачен и да може да бъде възпроизведен.

По тези критерии БВП може би е най-добрият статистически показател, с който разполагаме. Той не обхваща всичко, което има значение в една икономика, но е силно свързан с около 90% от нещата, които имат: здравеопазване, заетост, продължителност на живота, санитарни условия, възможности и образование. БВП може да се сравнява между различни държави и в различни периоди. Използван по този начин, той показва впечатляващото увеличение на БВП в държавите, които осигуряват на своите граждани по-високо качество на живот.

БВП не отчита, както посочва Ванс, факта, че ягодите са по-красиви в Япония или че прасковите са по-вкусни във Франция. Той просто измерва икономическото производство в границите на дадена държава, но това разкрива много. Съществуват корекции за новите технологии и качеството на продуктите, макар че те не обхващат всичко и изискват известна човешка преценка. БВП също така не отчита неравенството, стойността на свободното време или стойността на неплатения домашен труд.

За да се справи с някои от тези слабости, ООН наскоро свика комисия, която да потърси нещо по-добро. Комисията предложи „табло от 31 показателя, структурирани около четири компонента“, което почти веднага беше критикувано като загуба на време. На първо място, 31 показателя не дават един-единствен обективен статистически показател, от какъвто имаме нужда. Този подход също така би позволил на държавите и политиците да избират по какви критерии да бъдат оценявани. Самото упражнение показва защо БВП трудно може да бъде победен, дори и да не е съвършен и да не обхваща всичко, което е важно за всеки човек.

Всъщност скептиците на БВП никога не са предлагали нещо по-добро. И макар че изтъкват някои основателни аргументи, понякога неприязънта им към БВП всъщност отразява по-дълбок скептицизъм към самия икономически растеж. Френският икономист Тома Пикети, също критик на БВП, наскоро призна, че да - по-ниският растеж всъщност е целта.

Очаквайте също така повече скептицизъм от политиците. САЩ, подобно на много други държави, са изправени пред редица икономически предизвикателства: голям държавен дълг, застаряващо население и мащабна технологична трансформация. Начинът, по който страната се справя с тези изпитания, ще намери отражение в БВП. Той може да ни покаже не само с какви темпове расте икономиката, но и какво може да си позволи държавата и дали наистина става по-продуктивна. Освен това показва как САЩ се сравняват с други държави, което улеснява американците да търсят отговорност от своите лидери за решенията, които вземат.

Много европейски държави например имат стагниращ растеж на БВП. Техните политици могат да твърдят, че това няма значение, защото имат други приоритети, като например максимизиране на свободното време или намаляване на въглеродните емисии. Това може да са напълно легитимни цели, но те са свързани с компромиси под формата на по-нисък жизнен стандарт. Ниският растеж на БВП принуждава европейските избрани представители да се изправят пред този факт.

За Ванс критиката към БВП също така създава възможност да избегне отговорността за предпочитаната от него икономическа политика - възраждане на производството, което изисква нискоквалифицирана работна ръка, индустриална политика и по-малко търговия. Тези политики биха намалили растежа на БВП, което в сравнителен план би накарало китайската икономика да изглежда по-успешна. Ако смятате, че БВП не е важен, можете да твърдите, че цифрите нямат значение.

Но счупването на термометъра не лекува треската. Ако САЩ навлязат в период на нисък икономически растеж и спад на жизнения стандарт, хората ще го усетят - независимо какво мислят техните лидери (или икономистите) за брутния вътрешен продукт.