Кремъл не изключва възобновяване на мирните преговори с Украйна и САЩ

Кремъл съобщи, че не изключва възобновяване на мирните преговори между Русия, Украйна и САЩ, но заяви, че е твърде рано да каже кога и къде може да се проведат подобни преговори, предава Ройтерс.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви това в отговор на въпрос за посещението през уикенда на американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър в Москва и Киев. Те се опитват да вдъхнат нов живот на блокираните преговори, които трябва да намерят начин за прекратяване на войната в Украйна.

„За възобновяването на тристранния формат чухте изявлението от Киев вчера. Господин Къшнър направи подобни изявления. Ние също не изключваме възобновяване на този тристранен формат, но все още е твърде рано да говорим за мястото и точните дати“, каза Песков пред репортери в отговор на въпрос дали тристранните мирни преговори ще бъдат възобновени.

Песков, който отказа да обсъжда подробности за съдържанието на новите американски мирни предложения или кои са най-тежките за разрешаване проблеми, заяви, че Кремъл не изключва телефонен разговор между руския президент Владимир Путин и американския му колега Доналд Тръмп, в който да обсъдят посещението на американските пратеници.

„Несъмнено всички опити... представляват малка крачка към мир и ние наистина ценим високо усилията за изграждане на мир на американските преговарящи“, каза Песков пред репортери. „Самият президент Путин заяви, че цени високо усилията на президента Тръмп и че е благодарен на президента Тръмп за ангажимента му към този път към мир“, допълни говорителят на Кремъл.

Москва все още не е получила информация за контактите между американските пратеници и украинските официални представители в Киев в неделя, заяви Песков.

В момента няма условия за съществен диалог между Русия и САЩ относно стратегическата стабилност, а разполагането на американски ракетни системи в Европа, включително в Норвегия, би могло да отмени всички останали предварителни условия за подобни преговори, коментира, от своя страна, говорителката на руското МВнР Мария Захарова, предаде Ройтерс.

Захарова отбеляза, че Русия оценява разполагането в Норвегия на американски ракетни комплекси със среден и малък обсег като „поредно дестабилизиращо действие на НАТО“ с оглед на факта, че в обсега на тези оръжия попада значителна част от Европейска Русия, включително Москва.

Следователно руската реакция ще включва поставянето на американските системи и поддържащата инфраструктура под „специално внимание от страна на руските стратегически сили за възпиране, което включва планиране на бойното използване на въпросните ударни системи в случай на въоръжен конфликт“, продължи говорителката на дипломатическото ведомство, цитирана от БТА.

„Многократно и подробно сме обяснявали, че не са създадени благоприятни условия за смислен и ползотворен стратегически диалог със САЩ. А стъпки като разполагането на американски наземни ракети със среден обсег в Европа, които заплашват Руската федерация, меко казано биха занулили предпоставките за конструктивна дискусия със САЩ“, заяви Захарова, цитирана от ТАСС.

„Що се отнася до диалога със САЩ за стратегическа стабилност (...) бихме искали да ви напомним, че той не е в застой, а беше едностранно прекъснат от администрацията на (предходния президент Джо) Байдън. Настоящите американски власти нереалистично говорят за започване на някакви многостранни преговори със задължителното участие на Китай, който многократно и ясно е заявявал, че има убедителни причини да не се ангажира с подобна работа на този етап“, заключи дипломатът.

Междувременно Украйна нанесе удари по руски нефтопреработвателни заводи в Рязанска и Пермска област, както и в руската Република Татарстан, заяви украинският президент Володимир Зеленски, цитиран от Укринформ.

„Нашите воини продължават да отговарят адекватно на руските удари срещу Украйна. Нанесен беше удар по нефтопреработвателно предприятие в Рязанска област“, написа Зеленски в социалната мрежа Телеграм.

„Нашата далекобойна сила беше използвана срещу нефтопреработвателни заводи в Пермска област и Татарстан, както и обект за съхранение и стартова площадка за ударни дронове в Курска област“, добави украинският лидер.

Зеленски отбеляза, че е била поразена и цел във водите на Черно море, без да оповестява повече подробности.

По данни на Укринформ през август украинските сили са нанесли серия от удари надълбоко в руска територия. Някои от поразените обекти са отдалечени до 1900 км от украинско-руската граница. Под украинските удари попаднаха 12 големи нефтопреработвателни завода, две газопреработвателни и нефтохимически предприятия, две предприятия от военно-промишления комплекс и други важни обекти, изброява украинската новинарска агенция.