Кирил Георгиев, “Захарни заводи”: Връщаме една от първите български вафли към оригиналната ѝ рецепта

Леблебията едва ли е първата съставка, за която човек се сеща, когато говори за вафли. Тя обаче е част от оригиналния крем на вафли “Чайка” още от края на 60-те години.

Повече от половин век по-късно “Захарни заводи” се връща към тази рецепта.

Всъщност “Чайка” е първата индустриално произвеждана вафла в България. В началото корите ѝ се пекат ръчно, а макар да се правят в същия цех в Горна Оряховица, производствената линия е автоматизирана.

Защо компанията връща оригиналната рецепта точно сега и как вафла, създадена преди повече от 50 години, намира място на днешния пазар, един разговор с изпълнителния директор на “Захарни заводи” Кирил Георгиев.

- Г-н Георгиев, “Захарни заводи” има история от над век. Колко от продуктите, с които компанията е започнала, продължават да живеят и днес?

“Захарни заводи” е основана през 1912 г. в Горна Оряховица от чешкия инженер Рудолф Пицка, който инвестира в България и създава фабрика за производство на захар там. Година по-късно дружеството се слива с местната фабрика за захарни изделия “Орбис” на братята Обрешкови.

Така повече от 100 години по-късно продължаваме да произвеждаме редица традиционни продукти като халва, локум, лимонови резанки.

Сред тях са емблематични марки като локума с розоберачката, карамелажните бонбони “Лукче”, десерт “Чайка”, вафла “Чайка” и халвата.

Горди сме, че сме успели не само да запазим тези марки, но и да ги развиваме и до ден днешен.

- Тази есен обявихте завръщането на вафли “Чайка”, но продуктът всъщност не е изчезвал напълно. Какво точно се завръща?

Вафла "Чайка“ винаги е присъствала на пазара под някаква форма. Това, което правим сега, е връщане към оригиналната рецепта от края на 60-те и началото на 70-те години.

Класическата версия е с крем, в който има леблебия, а още от самото начало е съществувал и вариант с какао. Сега връщаме тези рецепти, но ги произвеждаме с ново оборудване и селектирани суровини.

Добавяме и тунквани варианти – тоест вафли, облети с кувертюр, включително разновидност с фъстък. Добавяме и различни размери.

Снимка: Захарни заводи

- Днес рафтовете са пълни с продукти без захар, с високо съдържание на протеин и т.н. Къде е мястото на традиционни продукти като вафлите в хранителните навици на съвременния потребител?

Потребителите имат различни предпочитания и няма причина едното да изключва другото.

Вафлите са много характерен продукт за България. Те са един от любимите десерти на българите и са част от ежедневието – с кафето, между храненията или като десерт.

Интересното е, че въпреки тенденциите към продукти без захар или с повече протеин, пазарът на вафли в България продължава устойчиво да расте – с около 3%-5% годишно.

Търсенето на тунквани и нетунквани вафли е почти изравнено – приблизително 50 на 50.

Българският пазар показва, че има достатъчно голямо търсене на традиционни продукти. Именно затова пазарът на вафли продължава да расте.

За нас е важно вафла “Чайка” да остане разпознаваем традиционен продукт и да предложим автентичния ѝ вкус на пазара.

- Защо решихте да се върнете към оригиналната рецепта точно сега?

Защото променихме изцяло производството. Инвестирахме в нова производствена линия и направихме основен ремонт на цеха. Искахме тази инвестиция да бъде съчетана с нещо, което действително ни отличава на един много конкурентен пазар.

А това е историята на продукта. “Чайка” е една от първите индустриално произвеждани вафли в България и рецептата ѝ впоследствие се превръща в прототип за много от вафлите, които се появяват на българския пазар.

Затова решихме да се върнем към автентичния вкус, но да го произвеждаме със съвременни технологии.

Снимка: Захарни заводи

- За част от хората това е вкус, който помнят от детството си, но как ще стигнете до по-младите?

Не искаме да разчитаме единствено на носталгията. Към младите хора посланието ни е по-скоро: опитайте първата индустриално произведена българска вафла.

Това е рецепта и вкус, които са се появили преди повече от половин век и са станали отправна точка за цяла продуктова категория. Тя е прототипът на всички останали вафли и вярвам, че тази автентичност има място и в ежедневието на съвременния потребител.

- Има ли промяна в суровините, които ползвате?

При връщането на рецептата трябваше да я адаптираме към суровините, които се предлагат днес. Подбрахме доставчици и съставки с високо качество, така че да постигнем вкуса, който търсим.

Основните суровини са брашно, какаова маса и захар. При всяка от тях сме селектирали продуктите, които според нас дават най-добрия резултат.

- Какво се е променило в самото производство?

Новата линия е в Горна Оряховица, в същия цех, в който е произведена и първата “Вафла Чайка”. Направихме основен ремонт на помещенията и монтирахме изцяло ново оборудване.

Проектът отне около година и половина – от заданието за изработването на линията до ремонта и пускането ѝ в експлоатация. Инвестицията е над 1,5 млн. евро.

- Тоест рецепта от 60-те и 70-те години вече се произвежда на напълно автоматизирана линия?

Да. И точно това е интересното. В началото вафлените кори са се пекли ръчно от работничките в завода. През 70-те и 80-те години е внедрена германска производствена линия и производството постепенно преминава от по-занаятчийски към индустриален модел.

Сега правим следващата голяма крачка с пълната автоматизация. Но технологията не измества автентичността. Използваме я, за да произведем по съвременен начин продукт, който е създаден именно тук преди десетилетия.

- Споменахте в предварителния разговор, че има хора, за които “Захарни заводи” е единственото работно място от десетилетия - как се вписват те в новото автоматизирано производство?

Имаме служители с над 40 години опит в производството на захарни изделия. Има хора, които са започнали трудовия си път тук и са останали в компанията през цялата си кариера.

В същото време новите технологии привличат и нови кадри, които приемат знанията и опита на тези хора. За нас това е много важна комбинация – ноу-хау, натрупвано с десетилетия, и съвременно оборудване.

Това е начинът да запазим традицията, без да оставаме в миналото.

Снимка: Захарни заводи

- Какъв е пазарният дял на “Захарни заводи” и какви са основните предизвикателства днес?

Трудно е да говорим за един общ пазарен дял при всички захарни изделия, но ние сме пазарен лидер във всяка една от категориите, които произвеждаме.

При локума имаме над 70% пазарен дял, а при карамелажните бонбони – над 60%. При халвата сме с над 20% и се борим за първото място с чуждестранни конкуренти.

Основното предизвикателство е силната конкуренция – както от български, така и от чуждестранни производители. В същото време потребителите стават все по-взискателни и следим внимателно промените във вкусовете им, включително насочеността им към по-малко захар и се стремим да отговорим на това.

- Какво очаквате да постигнете с инвестицията?

Целта е да увеличим производителността с около 50%. В рамките на три години искаме да се наредим сред петте водещи производители на вафли в България.

Имаме и историческа причина да бъдем амбициозни. В края на 80-те и през първата половина на 90-те години вафли, произведени в Горна Оряховица, са стигали до пазари като Монголия. Цели композиции са тръгвали оттук с продукция за износ.

- Планирате ли “Чайка” отново да излезе извън България?

Да. Планираме излизане на външни пазари и възстановяване на контакти с партньори, с които сме работили в миналото.

Навсякъде, където продуктите ни са добре приети и пазарните условия го позволяват, виждаме възможност за развитие.