fallback

По-ниската инфлация може да е проблемна за еврозоната

Покачването на цените крие проблеми, но не задълго

16:27 | 25.01.23 г.

Има нова конвенционална мъдрост, свързана с еврото и продиктувана отчасти от скорошното присъединяване на Хърватия към блока с много радост и малко смущение: валутата работи добре и кризата с еврото от 2011 г. е далечен спомен.

За жалост, сценарият не е толкова розов, пише Тайлър Коуен за Bloomberg.

Основните проблеми за еврото се появяват, когато са налице две условия: дефлационен натиск и икономически условия сред страните членки, които варират силно. Добрата новина е, че към момента нито едно от тези условия не е преобладаващо. Но това са също така и лошите новини.

Инфлационното равнище е много високо, особено в еврозоната, като е било 10,4% през декември. Инфлацията носи свои собствени проблеми (за това малко по-късно), но в краткосрочен план не води до огромна безработица и неизплатени заеми. Ако не друго, тя помага на някои длъжници.

По време на кризата през 2011 г. имаше огромен дефлационен натиск върху гръцката банкова система, който подложи на риск нейната платежоспособност. Гаранциите върху депозитите на гръцкото правителство не бяха напълно правдоподобни, затова много хора изтеглиха своите депозити, увеличавайки натиска и върху правителство, и върху банки. Каквито и проблеми да имат страните от еврозоната днес, те не са такива.

Вторият проблем през 2011 г. бе, че някои страни се представяха много по-добре от други. Германия имаше сравнително силна икономика, докато Гърция и Италия – сравнително слаба. Гърция, Италия и някои други от „периферията“ държави може да предпочитаха по-слабо евро, което да подкрепи износа им, но силата на Германия и други по-проспериращи страни ограничи поевтиняването на единната валута.

Днес проблемите в еврозоната са разпределени по-равномерно. Текущите данни предполагат плитка, отколкото дълбока рецесия, но страни като Германия все още са изправени пред сериозни предизвикателства. Еврото, от своя страна, е сравнитело слабо, което ограничи някои от низходящите рискове, пред които са изправени няколко икономики на континента.

Тук идва и войната в Украйна, която предизвика висока инфлация, високи цени на петрола и политическа несигурност. Но това не е онзи тип проблеми, който застрашава еврозоната. Ако не друго, войната подсилва политическите ползи от използването на еврото и прави валутата по-силна.

Понастоящем има удобна (и правилна) изкупителна жертва за такава инфлация – по-конкретно руският президент Владимир Путин. Обществото в Германия не е доволна от настоящите инфлационни равнища, но към момента никой германски лидер не посочва, че инфлацията трябва незабавно да бъде понижена под 2%. Сега това е правилният отговор, но с времето има риск по-високите инфлационни равнища да бъдат толерирани или дори институционализирани отвъд точката, до която е подходящо.

Вторият проблем е следният: високата инфлация евентуално води до процес на дезинфлация и по време на такива процеси реалните лихвени проценти често са високи. Европейската централна банка (ЕЦБ) покачва номиналните лихвени проценти и с намаляването на инфлацията, тези проценти нарастват в реално, изгладено спрямо инфлацията изражение. С други думи, някои дефлационни процеси носят известен натиск върху системата.

Именно тези дезинфлационни процеси са това, което системата не понася добре. Конкретно Италия е изправена пред продължителни фискални проблеми и ако правителството ѝ трябва да изтегли дълг на много по-високи лихви, текущият ѝ фискален път може да не се окаже устойчив. Страната може да бъде принудена да намали правителствените разходи и/или да повиши данъците, което ще доведе до типа низходяща спирала, която характеризира по-ранната криза в еврозоната.

Различните икономически съдби за страните от еврозоната може и да се появят повторно. В даден момент Германия ще преодолее сегашния си натиск за свиване, но Италия няма да е отчела голям ръст в БВП на глава на населението за 25 години. По-лесно е да си представим 2024 г. с Германия в стабилно възстановяване, но и с Италия, която продължава да стагнира. Това може да доведе до твърде силно евро за италианската икономика - точно, както беше преди над десетилетие.

Накратко, все още има причина да се притесняваме дали еврозоната ще позволи стабилен икономически растеж. Инфлацията крие много проблеми, включително нефукционалност на еврозоната, но никога за твърде дълго.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:27 | 25.01.23 г.
fallback
Още от Пазари виж още