Хърватия става днес 20-ият член на еврозоната и 27-ият член на Шенгенското пространство, като за първи път държава членка на ЕС в един и същи ден се присъединява към европейския валутен съюз и пространството за пътувания без граничен контрол в Европа.
Страната, член на ЕС от 2013 г., прие план за въвеждане на еврото през 2017 г. Заедно с България тя влезе в т. нар. чакалня на еврозоната - Европейския валутен механизъм (ERM II), през 2020 и прекара там минималните две години.
През юли тази година министрите на финансите на Европейския съюз дадоха окончателно зелена светлина за приемането на Хърватия в еврозоната от първи януари. Тогава бе определен обменният курс, при който куната ще бъде заменена от еврото - 7,53450 хърватски куни за евро. На Загреб му останаха на разположение няколко месеца, за да да подготви практическите аспекти за смяната на валутата.
За да приеме еврото, Хърватия трябваше да изпълни критерии за стабилност на цените и валутния курс, стабилни държавни финанси и умерени дългосрочни лихвени проценти.
През отиващата си година Хърватия успя да преодолее и последното препятствие по пътя си към пълна евроинтеграция – в началото на декември Загреб получи зелена светлина от Съвета по правосъдие и вътрешни работи за членството на страната в Шенгенската зона – европейското пространство без гранични проверки, в което влизат 22 страни от ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. На същото заседание на Съвета обаче Австрия се противопостави на приемането на Румъния и България, която не получи подкрепа и от Нидерландия заради притеснения, свързани с организираната престъпност, незаконната миграция и сигурността. Миналия месец Европейската комисия заяви, че и трите страни кандидатки за Шенген вече отговарят на необходимите критерии за присъединяване, като Европейският парламент също даде подкрепата си за присъединяването им към зоната.
От първия ден на 2023 г. Хърватия премахва общо 73 гранични пункта със съседките си Словения и Унгария, които също са членки на Шенген, и 12 гранични пункта на морската граница. Проверките по вътрешните въздушни граници ще отпаднат от 26 март 2023 г. заради някои технически детайли. Загреб също така ще започне да издава шенгенски визи и ще може да използва пълноценно Шенгенската информационна система.
(БТА)


Почти 19 години работа за собствен дом: Къде в Европа жилищата са най-недостъпни?
Кои са най-опасните храни на крак през лятото
Стоянович: Храним се по начина, по който мислим - с отпадъци
Рекордните жеги в Европа водят до ръст на животозастрашаващите спешни случаи
Калфин: Бюджетът не носи изненади, плащаме цената на години безотговорно управление
Информация от анализатор е била пропусната при удара на САЩ по училище в Иран
Световното първенство и глобализацията печелят от играчите от диаспората
Екстремните жеги се превръщат в по-голяма заплаха за храните от войната
Си Дзинпин притиска Япония с ограничаване на износа на важни суровини
Европа избегна криза с авиационно гориво преди летния туристически сезон
Fiat 500 Coupe Zagato: Уникатът, който изпревари времето си
Toyota превръща „стария“ RAV4 в офроудър
Citroën превърна C3 Aircross в подводница на колела
Изненада: Ford оглави класация за качество
Китайските производители отнеха големия коз на японците
1430 за загинали, над 50 000 са в неизвестност след земетресенията във Венецуела
Димитър Манолов: Това е бюджет на инерцията
Николай Василев към властта: Некадърност, страх и мързел! Изхвърлете този бюджет
7 знака, че живеете в „тих развод“
Нощни акции срещу шума в София, ще проверяват обекти след 23:00 часа