ЕЦБ: Еврозоната може да изпадне в рецесия в началото на 2023 г.

Икономиката на еврозоната може да се е свила през четвъртото тримесечие на 2022 г. и да отбележи спад и през първото на 2023 г. вследствие на енергийната криза, високата несигурност, отслабващата в световен мащаб икономическа активност и по-затегнатите финансови условия. Това посочват от Европейската централна банка (ЕЦБ) в своя икономически бюлетин, публикуван по-рано през деня в четвъртък.

„Икономическата активност (в еврозоната) се забави значително през третото тримесечие на 2022 г. след силен растеж през първата половина на годината. Реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) се е забавил до 0,3% на тримесечна база след средно 0,7% през първите две тримесечия на годината“, обясняват от ЕЦБ. „Постъпващите данни показват допълнително забавяне в икономическата активност през четвъртото тримесечие на фона на високата инфлация и продължаващата несигурност около войната в Украйна, както и риска от прекъсвания в доставките на енергия“, допълват експертите в доклада.

Според макроикономическите прогнози от декември обаче рецесията ще бъде кратка и плитка, като ще ограничи растежа през 2023 г. Отвъд краткосрочните перспективи и с отслабването на ефекта от настоящите препятствия растежът ще се възстанови. Очакванията са БВП на еврозоната да е нараснал с 3,4% през 2022 г. и да се увеличи с 0,5% през 2023 г., 1,9% през 2024 г. и 1,8% през 2025 г.

Колкото до инфлацията, докладът повтаря вече изтъкнатото от няколко представители на банката. „Инфлацията все още е твърде висока и се очаква да остане над целта за твърде дълго време“, предупреждават от ведомството.

Последните данни на европейската статистическа служба Евростат показаха, че инфлацията във валутния съюз се е върнала на едноцифрени равнища за пръв път от август насам през миналия декември, равнявайки се на 9,2%.

Средногодишният темп на покачване на цените е прогнозиран в размер на 8,4% за 2022 г., или над четири пъти над целта от 2%. През 2023 г. ще има леко забавяне до 6,3%, а през 2024 г. показателят ще бъде средно 3,4 на сто. Едва през 2025 г. инфлацията в еврозоната ще се доближи значително до целевото равнище, когато се очаква да бъде 2,3%, става ясно от доклада.

Базовата инфлация, изключваща цените на храни и енергия, се очаква да бъде средно 3,9% през 2022 г., а тази година ще се покачи до 4,2%, преди отново да се забави до 2,8% през 2024 г. и до 2,4% през 2025 г.

По отношение на паричната политика ЕЦБ отново залага на гъвкавостта, като посочва, че решенията ще се взимат от заседание на заседание и ще зависят от постъпващите данни.

На предходното си заседание на 15 декември 2022 г. ведомството на Кристин Лагард увеличи лихвите с 50 базисни пункта, като предупреди, че лихвите ще трябва да нараснат значително, но със стабилен темп. Тогава банката обяви и плановете за свиване на баланса си, като в днешния доклад посочва, че параметрите за този процес ще бъда обявени на заседанието през февруари. "Управителният съвет редовно ще оценява темпа на свиване на баланса по програмата APP, за да гарантира, че ще е в съответствие с цялостната стратегия на паричната политика и позиция, за да запази функционирането на пазара и силния си контрол върху условията на краткосрочните парични пазари".

Освен това до края на 2023 г. Управителният съвет ще преразгледа своята оперативна рамка за управление на краткосрочните лихвени проценти, което ще даде информация относно крайната точка на процеса по нормализиране на баланса.

Само няколко дни по-рано икономистите от Goldman Sachs значително ревизираха своите прогнози за икономиката на региона през 2023 г., като вече се очаква ръст на БВП от 0,6%. По-рано прогнозите бяха за понижение от 0,1%. Те обаче предупреждават за слаб растеж през зимата, като се има предвид енергийната криза, и допълват, че основната инфлация ще се забави по-бързо от очакваното до около 3,5% до края на 2023 г.