ЕЦБ ще започне да свива баланса си през март 2023 г.

Ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ) запази предпазливия тон на последното си заседание за годината и избра да забави темпа на парично затягане до половин процентен пункт, с който лихвата по депозитите се покачи от 1,5% до 2,%, или най-високото си ниво от края на 2009 г. насам, става ясно от съобщение на сайта на ведомството.

"Управителният съвет реши да повиши лихвите с 50 б.п. и на база значителната възходяща ревизия на инфлацинните перспективи очаква да ги повиши допълнително", посочват от банката, като допълват, че лихвите все още ще трябва да нараснат значително със стабилен темп, за да достигнат нива, достатъчно ограничаващи, за да гарантират навременното връщане на инфлацията към целта от 2%.

С този ход Европейската централна банка (ЕЦБ) отговори на очакванията на икономистите, като общото парично затягане от юли насам достигна 2,5 процентни пункта. В края на миналия месец стана ясно, че инфлацията в еврозоната се е забавила до 10% през ноември. За сравнение – през октомври инфлацията в блока бе на ниво от 10,6%.

Годишната инфлация в еврозоната забави своя растеж до 10% през ноември. Източник: Европейска статистическа служба Евростат

Малко преди публикуването на данните управителят Кристин Лагард коментира, че би било изненада, ако инфлацията в региона е достигнала своя връх. „Има твърде много несигурност, особено в един компонент – това е преминаването на нарасналите разходи за енергия от нивото на едро до нивото на дребно. Да се предположи, че инфлацията е достигнала своя връх, това би ме изненадало“, коментира тогава Лагард.

Миналата седмица главният икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) Филип Лейн изрази мнение, че ръстът на потребителските цени в еврозоната вероятно е близо до своя връх, но лихвените проценти отново ще трябва да бъдат увеличени.

“Вероятно е твърде рано да се направи преценка“ дали инфлацията достига връх, „но бих бил разумно уверен да кажа, че вероятно сме много близо до него“, каза Лейн в интервю за вестник Milano Finanza. “Но все още не е сигурно дали това е пикът, или той ще дойде в началото на 2023 г.“, допълни икономистът.

Ключова точка на днешното заседание, за която следяха пазарите в последните седмици, бе решението за свиването на баланса на ЕЦБ. "От началото на март 2023 г. нататък портфейлът по програмата за закупуване на активи (APP) ще намалява с премерен и предсказуем темп, тъй като Евросистемата няма да реинвестира всички погашения по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, съобщават от централната банка. Намалението ще бъде със средно по 15 млрд. евро на месец до края на второто тримесечие на 2023 г., а последващият темп ще се определи с течение на времето", посочват от банката.

Подробните параметри за свиването на притежанията по APP обаче ще бъдат обявени на заседанието на банката през февруари. "Управителният съвет периодично ще преценява темпа на свиване на APP, за да гарантира, че е в съответсвие с цялостната страгеия и позиция на паричната политика", уверяват от финансовата институция.

Що се отнася до инфлационните прогнози, от ЕЦБ очакват средната инфлация да е 8,4% през 2022 г., 6,3% през 2023 г. и 3,4% през 2024 г. Очакванията за 2025 г. са тя да е 2,3%, като така все още ще е леко над целевото равнище от 2%.

За следващата година се предвижда икономически растеж от 3,4%, за 2023 г. - от 0,5%, а през 2024 г. той ще се ускори со 1,9%. През 2025 г. икономическият растеж на еврозоната ще бъде 1,8%, смятат от ЕЦБ.