Защо инвестициите във фондовете на паричния пазар в Европа изостават в сравнение със САЩ?

Инвеститорите са налели 367 млрд. долара във фондове на паричния пазар в САЩ през март, според доставчика на данни EPFR, тъй като колапсът на Silicon Valley Bank предизвика спад на акциите и постави под въпрос безопасността на банковите депозити.

В Европа обаче инвеститорите са вложили 17,7 млрд. евро (19,35 млрд. долара) във фондове на паричния пазар, деноминирани в евро, през март, показват данните на Refinitiv Lipper. Точно тогава кризата с Credit Suisse разтърси пазарите, пише Ройтерс.

В САЩ това представлява голям скок спрямо предходните три месеца и най-големият приток от ноември м.г. след катастрофалния бюджет на Обединеното кралство. Притокът на инвестиции в Европа обаче бледнеят в сравнение с пороя, който се вля във фондовете на САЩ.

По-ниското ниво на входящи потоци предполага, че инвеститорите са останали уверени в европейските банки като цяло въпреки колапса на Credit Suisse, казват анализатори. Според други експерти това се дължи на факта, че фондовете на паричния пазар в евро са слабо развити в сравнение с американските фондове и са насочени повече към частния сектор, по-специално банковия дълг.

Фондът на паричния пазар е взаимен фонд, който инвестира във високоликвидни краткосрочни дългови продукти, емитирани от правителства или компании с висок рейтинг. Компаниите и инвеститорите ги виждат като сигурни места за вложения на пари.

Секторът на европейските фондове на паричния пазар е много по-малък от този в САЩ. Фондовете на паричния пазар в САЩ нарастват до 5,2 трлн. долара през март от 2,5 трлн. долара през 2014 г. Базираните в Европа фондове, включително фондове в стерлинги и долари, нарастват до около 1,5 трлн. евро през март от 1 трлн. евро през 2014 г., според данни на Европейската асоциация за управление на фондове и активи (EFAMA). От тях около 40% са средства, деноминирани в евро.

Огромните потоци в американските фондове на паричния пазар през март бяха стимулирани до голяма степен от компании и инвеститори, които изтеглиха парите си от банките. Домакинствата и фирмите изтеглиха рекордните 174,5 млрд. долара от търговските банки в САЩ през седмицата до 15 март, след като Silicon Valley Bank и Signature Bank се сринаха.

„Реакцията на инвеститорите изглежда предполага, че инвеститорите имат повече вяра в европейските банки в момента, отколкото в САЩ“, казва Майкъл Меткалф, ръководител макро стратегия в State Street Global Markets.

Европейските кредитори също прехвърлят повишенията на лихвите по-ефективно, като насърчават клиентите да държат парите си в банките, казва стратегът на JPMorgan Николаос Панигирцоглу. Новите депозити с договорен матуритет могат да спечелят средно 2,31% в еврозоната в сравнение с лихвен процент на Европейската централна банка от 3% и доходност на фондовете за паричния пазар, близка до лихвения процент на ЕЦБ.

В САЩ лихвите по едногодишните депозити достигат средно 2,24% в сравнение с диапазона на лихвените проценти на Федералния резерв от 4,75% до 5%.

Последните данни на ЕЦБ показват, че клиентите са изтеглили 143 млрд. евро от овърнайт депозити в банки от еврозоната през февруари, но и са вложили 83 млрд. евро в депозити с договорен матуритет до две години.

Членът на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел каза в края на март, че банките в еврозоната не са забелязали общо изтичане на депозити въпреки трусовете в системата.

Входящите потоци в европейските фондове на паричните пазари все пак се увеличават през март, което показва, че някои компании и инвеститори са привлечени от тях на фона на трусовете на пазарите. Според EPFR фондът за ликвидност в евро на BlackRock е големият победител с повече от 2,5 млрд. евро входящи потоци.

Много инвеститори обаче не се чувстват сигурни да инвестират в европейските фондове на паричния пазар, защото най-често те купуват банков дълг. Според анализатори 90% от фондовете на паричния пазар са т.нар. основни фондове, които инвестират сериозно в банков дълг. За разлика от това почти 90% от фондовете в САЩ инвестират само в държавен дълг на САЩ, което дава на инвеститорите повече комфорт по време на криза.

Федерико Купели, заместник-директор по регулаторната политика в EFAMA, коментира, че „суверените в ЕС нямат същия кредитен рейтинг, може би с изключение на германското правителство“, поради което има „мащабируеми алтернативи в Европа“.

Фондовете на паричните пазари и в Европа, и в САЩ, в някои случаи се затрудняваха с обратните изкупувания, когато икономиките бяха блокирани заради COVID-19 през 2020 г. Това принуди централните банки да инжектират ликвидност на пазарите.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) изложи предложения за по-сигурен пазар на фондовете на паричните пазари, вкл. евентуално премахване на два вида фондове, които се смятат за по-малко стабилни, и увеличаване на количеството високоликвидни активи, които фондовете трябва да държат.

Според Купели обаче няма да има достатъчно публичен дълг за вложения на тези фондове, който да е достатъчно високоликвиден. Премахването на някои видове фондове, по негово мнение, ще ограничи растежа на пазара.

Висш служител на ESMA каза миналия месец, че реформите за справяне с уязвимостите във фондовете на паричния пазар са спешно необходими, за да може секторът да се справя по-добре с икономическите шокове.