Световните спестявания са по-ефимерни, отколкото си мислим

Както хип-хоп групата Wu-Tang Clan рапираше в хитa от 1994 г., „парите управляват всичко около мен“. Тоест необходими са реални средства за потребление или инвестиции. „Пренасищането със спестявания“ в света е ефимерно. Наличните суми са по-ниски от предполагаемите, пише за Financial Times бившият банкер Сатяджит Дас.

Спестяванията са представени от активи - кеш, банкови депозити, дългови ценни книжа, акции, недвижими имоти, колекционерски ценности - или техни производни. Наличната сума за размяна срещу реални стоки и услуги зависи от реализируемата стойност на актива и паричните приходи от него.

С течение на времето лихвените купони и доходността от дивиденти намаляват. Отклоняването от приходите отразява ниските ставки, облекченото данъчно облагане на капиталовите печалби, възможността за отлагане на данъци, фирмите, които не генерират разпределяеми печалби или парични потоци, и ниската възвръщаемост на кеша, обезсърчаваща паричното разпределение, освен ако то не е необходимо. Това означава, че голяма част от световните спестявания - оценени на повече от 500 трлн. долара - са нереализирани капиталови печалби "на хартия".

Тъй като доходите често са недостатъчни за финансиране на разходи или нови проекти, инвеститорите трябва да продават активи или да вземат заеми, обезпечени с тях, за да получат кеш.

Това носи излагане на волатилните пазарни цени. Извън кеша и подобните му активи, инвестиционните стойности могат да бъдат променливи. През 2022 г. дори сигурните ДЦК загубиха около 15% поради движенията на лихвите и миграцията на кредитния риск. Като се има предвид голямото покачване на цените на имотите и акциите отвъд нивото, обосновано от фундамента на паричните им потоци в продължение на много десетилетия, големите загуби на налични спестявания в бъдеще не са немислими.

Ликвидацията поставя различни проблеми. Като се има предвид, че жилищните недвижими имоти, включително земята за застрояване, съставляват почти половината от глобалното нетно богатство, като корпоративните и държавни активи представляват допълнителни 20 процента, част от стойността им може да не е реализуема, защото площите са необходими.

Когато активите са на разположение за продажба, пък съществуват предизвикателствата на пазарния тайминг и (за някои активи, особено имотите) високите разходи за сделки. Има и допълнителни ефекти, при които големи групи притежатели продават едновременно, което се случва по време на икономически спад. За търгуемите финансови активи намаляващата търговска ликвидност е друг фактор. Както инвеститорите откриват, непубличните (некотирани борсово) активи по своята същност са неликвидни.

Променящите се капиталови потоци също оказват влияние върху реализацията. Застаряващото население, стагниращите или несигурни доходи и променящите се нагласи за спестяване и инвестиране означават, че новите парични потоци могат да намалеят с времето. При липса на купувачи с готови пари трансакциите зависят от способността на купувачите да продадат други активи или да получат финансиране.

Този сценарий може да принуди притежателите, които не желаят да продават и да загубят ценовия потенциал, да вземат заеми срещу стойността на даден актив, за да генерират паричен поток. Когато доходът е под разходите за обслужване на заема, това може да постави началото на цикъл от нарастващи заеми с течение на времето, създавайки значителни икономически и финансови рискове.

Липсата на парични потоци и разчитането на нереализирани капиталови печалби означава, че не е ясно колко пари всъщност са налични за потребление и инвестиции. При този преувеличен ефект на богатството разходите стават все по-свързани с движенията на стойността на активите. Липсата на доход и наличен паричен поток увеличава дълга. Това излага собствениците на колебания в стойността на активите, които се увеличават с течение на времето, тъй като стойността на активите и нивата на дълга нарастват.

Съществува допълнителен риск, тъй като натрупващият се доход не може да компенсира колебанията в капиталовата стойност. Рискът от заразяване се увеличава, тъй като стойностите на активите и ликвидността им се обединяват. Основател на технологичен бизнес, чието богатство е заключено в стартираща компания, може да вземе заем срещу акциите си, за да финансира начина си на живот. Ако стойността на акциите падне, изискванията за марж могат да наложат продажба на акции (ако е възможно) или на недвижимо имущество, оказвайки натиск и върху двата сектора. Пазарите са по-уязвими към стадното поведение и промените в условията на търговия.

Освен това несигурната стойност на спестяванията ограничава монетарните възможности,тъй като централните банки трябва да подкрепят стойностите на активите, които действат като обезпечения по заеми, за да избегнат рисковете за финансовата стабилност. Липсата на доход се отразява на данъчните приходи, които изискват реализация на вложенията. Неотдавнашните предложения в САЩ за облагане на обратното изкупуване на акции и нереализираните печалби са отговори на този проблем.

Във филмите за мафията на Мартин Скорсезе босът традиционно пази печалбите от престъпленията на своите доверени хора. Ако някой поиска своя дял, той го убива. Никой никога няма достъп до парите си. Както илюстрира разплитането на „балона при всичко“, натрупаното богатство на света може да бъде по същия начин илюзорно, със спестявания, станали невъзможни за реализация на балансовата им стойност.