Мерките на Израелската централна банка засилват мечите настроения сред трейдърите

Израел се изправя срещу валутен пазар, който се поддава на опасенията за засилване на конфликта между страната и палестинската групировка „Хамас“, и в противоречие с нагласите на трейдърите, което може да се окаже определящо за курса на паричната политика през тази година и след това, пише Bloomberg.

Тъй като лихвите в момента са най-високите от 2006 г. насам, курсът на шекела ще определи позицията на централната банка на фона на икономика, която преминава към военни действия и се нуждае от стимулиране. Валутата вече е сред най-зле представящите се в света този месец въпреки пакета от спешни мерки на стойност 45 млрд. долара, приети от властта след началото на най-тежката атака, на която страната става свидетел от десетилетия насам.

Въпреки че намесата на Израелската централна банка овладя пристъпите на волатилност, които накараха валутата да поевтинее до нива, невиждани от 2015 г. насам по-рано тази седмица, опциите показват, че още по-мечи настроения обхващат инвеститорите. Шекелът е отслабнал с почти 6% този месец, достигайки най-слабото си ниво от десетилетие насам в петък.

„Разпродажбата на шекела може да продължи, особено след като конфликтът изглежда се задълбочава, а не утихва “, заяви Брендън Маккена стратег за нововъзникващи пазари в Wells Fargo Securities.

Въпреки че израелската валута започна да поевтинява още преди месеци, покрай противоречивите опити на правителството да намали властта на съдебната система, шокът от конфликта с „Хамас“ ще бъде причина валутата да отслабне до 4,15 за долар, смятат от Wells Fargo. Това би било най-слабото ѝ ниво от 2009 г. насам.

Шекелът се търгуваше на цена около 4,0547 за долар привечер в петък, след като доклад на Moody's Investors Service показа, че кредитният рейтинг на страната е изложен на риск от понижение.

Неприятната комбинация

„Понижението на лихвите може да засили натиска за обезценяване на шекела и да предизвика допълнителна валутна намеса на Израелската централна банка– вероятно комбинация, която централната банка ще се опита да избегне“, заяви Маккена.

Докато Израел се подготвя за сухопътна офанзива в Газа след седмица на интензивна  дипломация в региона, обезценяването ще зададе тона на централната банка, тъй като тя ще взима решение, свързано с лихвите си за първи път от атаката на „Хамас“ на 7 октомври.

Преди заседанието, насрочено за понеделник (23 октомври), заместник-управителят Андрю Абир каза, че основният приоритет на регулатора е да стабилизира шекела, което накара анализаторите и търговците да променят очакванията си, че може да се стигне до разхлабване на паричната политика.

Почти всички икономисти, анкетирани от Bloomberg, прогнозират, че централната банка ще остави основната си лихва непроменена на ниво от 4,75%. Тя направи пауза, след 10 поредни увеличения от началото на 2022 г. насам.

В по-дългосрочен план, търговците залагат на поне две понижения с четвърт пункт през следващите шест месеца. Съществува риск по-ниските лихви да намалят интереса към активите на Израел, като доходността по 10-годишните държавни ценни книжа на страната вече е с около 55 базисни пункта по-ниска от тази на американските облигации с подобен матуритет.

Стресът от войната върху икономиката вероятно ще запази разхлабването на паричната политика в дневния ред през следващите месеци, дори когато конфликтът създава предпоставки за по-слаб шекел.

Въпреки че не изключват възможността за малко понижение на лихвите в понеделник, стратезите на Deutsche Bank AG Кристиан Витоска и Оливър Харви казаха, че „най-вероятният сценарий е отложен старт на цикъла на разхлабване.“

"Съвсем ясно е, че вътрешният растеж ще бъде негативно повлиян от последните събития и при отсъствието на валутен шок това би трябвало да доведе до рязко отслабване на инфлационния натиск през следващите месеци", заявиха те в бележка. "Това дава възможност за рязко разхлабване."

Очакваните колебания във валутата - измерени чрез едномесечна условна волатилност – нараснаха най-много в световен мащаб след атаката на „Хамас“ и ответния удар на Израел срещу Газа.

Моделът за позициониране на BNP Paribas SA показва, че инвеститорите държат нетни къси позиции в шекела – макар и „не на екстремни нива“, заяви Джером Лейбовиси, стратег на банката в Лондон.

„Ако Израелската банка реши да намали лихвите си на предстоящото си заседание, това може да доведе до двойни рискове за валутата“, въпреки програмата ѝ за подкрепа, заяви Лейбовичи.

Междувременно министърът на финансите Безалел Смотрич каза, че правителството планира програма за стимулиране по време на война, която да е „по-голяма и по-широка“ от подкрепата, оказана на икономиката по време на пандемията от коронавирус, като бюджетният дефицит вероятно ще се разшири тази година до 3,5% от брутния вътрешен продукт.

Morgan Stanley заяви, че централната банка е готова да намали лихвите си само през първото тримесечие на 2024 г., за да подкрепи възстановяването, тъй като ще се насочва към други методи, за ограничаване на всякакви рискове за финансовата стабилност.

„Валутата не е показала екстремно ниво на волатилност, което отчасти се дължи на ангажимента на Израелската централна банка снабдява пазара с американска валута“, коментираха в доклад анализатори на Morgan Stanley, сред които Георги Деянов и Алина Слюсарчук. Планът за задържане на лихвите на текущото им равнище до срещата на централната банка през януари 2024 г. също би трябвало да подкрепи шекела.