Какво ще се случи с обменните бюра, ако България приеме еврото

73% – с толкова намаляват обменните бюра в Хърватия след въвеждането на еврото от януари 2023 г. По данни на Хърватската централна банка от декември 2023 г. броят на оторизираните офиси за обмен на валута е спаднал от 1080 до 293 в рамките на година. С приемането на единната европейска валута очакванията на операторите бяха дори за по-голямо намаляване на обема на бизнеса – с между 90% и 95%.

Какво би означавало това, ако пренесем данните в България?

Според регистъра на НАП в страната са вписани 878 фирми, управляващи чейндж бюра. Точният брой на самите офиси е значително по-голям с оглед на това, че една компания може да управлява повече от един офис.

Ако приемем хърватския опит, то броят им до края на 2025 г. при приемане на еврото би спаднал до 237.

И промяната е логична – еврото формира най-значителната част от обема на търговията с валута в страната, а с превръщането му в официална валута и „обръщането“ на лева в евро без такса, практически голяма част от бизнеса на бюрата приключва.

Макар и все още перспективата за въвеждане на еврото в България да е несигурна с оглед на изпълнението на Маастрихтските критерии и по-конкретно – с критерия за инфлацията, властите у нас подчертават многократно, че подготовката вече е започнала.

„Новите евромонети вече се секат и информационните системи на банките са готови“, каза финансовият министър Асен Василев в свое интервю. Бюджетът на БНБ за годината е изготвен спрямо нагласата за приемане на единната европейска валута.

Затова е логично, че подготовка тече и в сферата на валутния обмен.

Хърватски сценарий – голям процент ще затворят

Ако допуснем, че ще приемем еврото на 1 януари 2025 г., редуцирането на броя на бюрата в България е абсолютно неизбежно, смята финансовият консултант и основател на „Варчев финанс“ Бисер Варчев.

Според него обменните бюра в столицата и морските градове като Варна например ще бъдат по-малко засегнати, отколкото във вътрешността на страната, защото при тях има по-голям обем търговия и с други валути. От друга страна, дори в София и големите градове ще има спад в броя на офисите.

„Търговията с евро в момента представлява около 60-70% от обменните бюра“, казва Варчев. На второ и трето място по думите му са търговията с долар и британски паунд.

Приемането на еврото неминуемо ще доведе до намаление в броя на действащите обменни бюра, тъй като при някои от тях делът на търговията с евро вероятно надхвърля 80%, смята и Макс Баклаян, изпълнителен директор на TAVEX.

„При нас е около 50-60%, като обаче регистрираният марж при обмяната на евро е далеч под 50% от общия регистриран от целия обем на валутен обмен“, казва той. Търговията с валута в TAVEX също е основно с евро, щатски долар и британски паунд, но има и значителен обем на търговията с валути на съседни държави – турски лири, сръбски динари, румънски леи.

Предизвикателства и възможности

Според Баклаян изчезването на обменни бюра, които търгуват предимно в евро, ще доведе до консолидиране на пазара, а трудности ще изпитат тези компании, които до момента не са успели да изградят стабилно доверие със своите клиенти.

Той отчита, че трансакциите с евро са най-непечеливши, защото разликата между „купува“ и „продава“ е незначителна, а се изискват изключителни капиталови обеми. Изчезването на търговията с евро би довело до повишаване на възвръщаемостта на капитала, смята той.

Варчев определя като предизвикателство пред бизнеса след приемането на еврото необходимостта от затваряне на физически обекти, но допълва и че вижда „чашата наполовина пълна“, защото това ще означава отпадане на необходимостта от покриване на наеми, заплати, осигуровки.

„Ако предположим, че това е процес на консолидация, а не на изчезване, и аз имам Х на брой бюра, ще ми останат Y на брой бюра, което число е в пъти по-малко – да кажем 70%. Мен това не ме плаши особено“, казва той и допълва, че компанията му от години се подготвя за промяната.

„Варчев финанс“ разработва електронна платформа, която трябва да е готова в рамките на месец, и ще включва банкиране, трансфери, трансакции, плащания с телефон и безкасова валутна търговия. Следващата стъпка би била възможността за разплащане с криптовалута.

 „Макар и валутният обмен да е основно приходно перо при нас, ние сме диверсифицирани и в търговия с благородни метали. Освен това притежаваме и лиценз за платежна институция от друга държава членка. Извършваме и анализ на други потенциални услуги, които биха могли да компенсират спада във валутната търговия“, допълва Макс Баклаян.

В какъв срок ще се случи промяната

„Аз лично се съмнявам, че от 1 януари 2025 г. ще осъмнем с еврото“, казва Варчев.

Експертите също са разединени в позицията си дали или не приемането на единната европейска валута е възможно от 1 януари с оглед на критерия за инфлация. За да бъде допусната България в еврозоната, нивото на инфлация трябва да бъде с най-много 1,5 процентни пункта по-високо от това в трите държави членки с най-добри показатели. По данни на Евростат за февруари инфлацията в еврозоната се е забавила до 2,6% на годишна база.

Ако България не изпълнява критерия до конвергентния доклад през юни, това би означавало забавяне с поне половин година на присъединяването – въпреки че новите членове на еврозоната обикновено се присъединяват на 1 януари, самата дата не е строго регламентирана.