Китайският фондов пазар понесе удар, но не е в криза

Китайският фондов пазар със сигурност понесе удар напоследък, разклащайки доверието както на потребителите, така и на инвеститорите. Но не трябва да бързаме да категоризираме тази разочароваща фаза като криза, пише за Financial Times Дина Тинг, портфолио мениджър във Franklin Templeton.

Инвеститорите трябва да подхождат предпазливо, разбира се, като се има предвид, че китайските потребители остават нервни от все още нестабилния пазар на имоти и високата безработица сред младите хора. Но вместо напълно да отписваме потенциала за растеж на китайския пазар - който може би е твърде голям, за да бъде пренебрегнат - ето някои съображения, които трябва да се имат предвид.

Конструктивната среща на високо равнище между президентите Джо Байдън и Си Дзинпин в Калифорния миналата година донесе нещо като успокоение по отношение на геополитическото напрежение. И неотдавнашната среща на Си в Пекин с американски бизнес ръководители, включително главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук, обсъждайки теми като изкуствения интелект (AI), може да вещае стабилизиране на отношенията.

Бяхме окуражени от частните инвестиции на Китай в AI, които отстъпват само на американските. Китай също така постигна впечатляващ напредък с внедряването на индустриални роботи, което вече изпревари това в останалия свят. Неговите иноватори съставляват почти половината от всички подадени патентни заявки в глобален план – повече от тези в САЩ, Япония, Южна Корея или Германия.

А сред последните мерки, които Китай предприе, за да стабилизира своя пазар и да възстанови доверието на инвеститорите, е затягането на правилата, свързани с късите продажби.

Вече започваме да виждаме окуражаваща координация между фискалната и монетарната политика на Китай. След действията на централната банка в началото на тази година, която понижи съотношението на задължителните резерви (RRR) за финансовите институции, през март регулаторите идентифицираха „широко“ пространство за допълнителни съкращения, което може да позволи инжектирането на значителна ликвидност в икономиката. А тази година се очаква Пекин да предостави най-малко 137 милиарда долара евтино финансиране, за да подпомогне обществените жилищни програми.

Забележителното развитие на Китай през последните няколко десетилетия създаде средна класа от 500 милиона души, която вкуси от просперитета. От 2017 г. до 2021 г. неговият пазар за луксозни стоки се е утроил по размер и би трябвало да бъде подкрепен от още 80 милиона хора със средни доходи, които ще се присъединят към редиците на потенциалните клиенти до края на това десетилетие. Но този изключителен темп на икономически растеж неминуемо трябваше да се сблъсква с някои неравности и е важно да помним, че Китай все още е в процес на значим преход от воден от износа растеж към по-устойчив модел, който все повече е движен от потреблението и услугите.

Износът на пътнически превозни средства от Китай и по-специално продажбите на електромобили са други ключови области на напредък, които трябва да се наблюдават. Миналата година Китай почти изпревари Япония като най-големият износител на автомобили в света, а през януари вътрешните продажби на дребно на пътнически автомобили се увеличиха с 57% на годишна база. Китай предизвиква завистта и страха на световните производители на електрически превозни средства. С голяма правителствена подкрепа китайските производители засенчиха чуждестранните си съперници в разработването на електромобили по-бързо и с нови умни технологични функции.

Отчасти поради нарастващите демографски проблеми на Китай имаше много шум около това дали Индия е „следващият Китай“. Индия (която е с по-младото население) изпревари Китай през април 2023 г., за да стане най-голямата нация в света. През септември миналата година PMI индексът (на мениджърите по доставки) в производството и услугите на Индия - вече отдавна в режим на експанзия - достигна 13-годишен връх, което показва значително увеличение на новите бизнес поръчки и подобряване на бизнес доверието. През миналата година беше постигнато и забележително технологично и инфраструктурно развитие.

Но трябва да имаме предвид, че Индия е доста различна икономика от китайската, със свои собствени предимства и предизвикателства. За разлика от Китай, тя е шумна демокрация с все още високи бариери пред търговията. През 2022 г. страната имаше едно от най-високите вносни мита в световен мащаб, според Световната търговска организация (СТО).

Така че може би само Китай е „следващият Китай“. Въпреки че инвеститорите не очакват бързо възстановяване на китайския фондов пазар, някои виждат примамливо евтините оценки на ценните книжа като привлекателна входна точка към втората по големина икономика в света. Към края на февруари борсовият индекс FTSE China RIC Capped се търгуваше при съотношение цена/печалба от само 9,4 пъти и съотношение цена/собствен капитал от 1,2 пъти.

Освен това през последните години Китай се опитва да увеличи влиянието си в Латинска Америка. Търговските споразумения, преките чуждестранни инвестиции и заемите изиграха важна роля за укрепването на връзките с региона. Всичко това означава, че степента на глобално влияние на Китай не трябва да се пренебрегва, завършва Тинг.