Най-големият държавен фонд в света предлага свиване на дела на американските ДЦК

Мениджърът на Норвежкия суверенен фонд в размер на 2,3 трлн. долара е предложил значително намаляване на експозицията към американски държавни ценни книжа в рамките на по-широко преструктуриране на инвестициите му в облигации с цел подобряване на възвръщаемостта, сочи писмо, публикувано тази седмица и цитирано от Ройтерс.

Norges Bank Investment Management е препоръчала намаляване на експозицията на фонда към държавни облигации в рамките на бенмарковия му облигационен индекс от 70% на 50%, като най-голямо ограничение е предвидено за американските държавни ценни книжа, чийто дял сред притежаваните от фонда облигации е най-голям, става ясно от писмото.

Промените ще означават свиване с почти 80 млрд. долара на сегашния дял на фонда в размер на около 215 млрд. долара в американски държавни облигации към края на юни, сочат изчисления на Ройтерс.

В последно време пазарите на държавни облигации изпитват сътресения, като доходността по дългосрочните облигации се повиши, тъй като ускоряването на инфлацията и повишаването на нивата на държавния дълг уплашиха инвеститорите.

Норвежкият държавен фонд, който е най-големият в света, притежава средно 1,5% от всички листнати компании в световен мащаб. Заради мащаба му решенията за портфейла му може да повлияят на по-широките пазарни потоци.

Евентуални промени ще бъдат осъществени постепенно

Предложенията на фонда са били направени в отговор на въпроси от норвежкото финансово министерство относно инвестиционната стратегия на суверенния фонд за облигациите.

Norges Bank IM съобщи, че ще изчака отговора на министерството, а евентуални промени ще бъдат осъществени постепенно, за да се ограничат въздействието върху пазара и трансакционните разходи.

„Препоръчваме подиндексът на правителството в облигационния индекс да бъде намален от 70 на 50%“, отбелязват председателят на Норвежката централна банка Ида Волден Бахе и главният изпълнителен директор на Norges Bank IM Николай Танген в писмото.

„Дял от 50% на правителството ще бъде достатъчен, за да покрие нуждите от ликвидност, включително в периоди на сътресения на финансовите пазари“, допълват те.

Фондът е предложил в отделно писмо да се обмисли и увеличаване на инвестициите в нелистнати активи, отчасти като начин да се намалят рисковете от концентрация, които са нараснали в портфейла му с акции в условията на силен ръст в цените на акциите на някои американски технологични компании.

Въз основа на сегашния си мандат фондът може да притежава нелистнати недвижими имоти и активи в областта на възобновяемата енергия, но има по-нисък дял от инвестиции в нелистнати активи от сравними фондове.

Намаляване на американските държавни ценни книжа

Norges Bank IM съобщи, че най-голямата промяна в облигационния ѝ индекс ще бъде свързана с инвестирането в повече недържавен дълг, включително обезпечени с ипотеки ценни книжа, за да се осигури по-добра диверсификация и експозиция към рискови премии.

Съгласно предложенията тежестта на американските държавни ценни книжа в индекса ще се намали от 34,1% на 21,9%, става ясно от писмото, а делът на дълга от еврозоната ще спадне по-умерено – от 16,8% на 14,1%.

Делът на японските държавни ценни книжа ще нарасне от 4,6% на 7,4%, а този на британските ще остане непроменен на ниво от 4,2 на сто. Фондът съобщи, че промените ще доближат индекса повече до теглата на по-широкия пазар.

Макар че експозицията към държавни ценни книжа ще намалее, предложеният дял в американски недържавен дълг ще се увеличи от 16,2% на 27,6%, което означава, че общото тегло на облигационния индекс спрямо американския долар ще намалее леко от 52,9 на 52,5%.