Wall Street иска облекчаване на капиталовите правила, за да отблокира пазара на държавни облигации

Анализатори и лобисти от Wall Street призовават Федералният резерв да облекчи капиталовите изисквания, за да подобри ликвидността на пазара на съкровищни облигации на стойност 24 трлн. долара като част от продължаващия преглед на правилата за най-големите банки в страната.

Пазарът на държавен дълг в САЩ се счита за най-сигурния в света, отчасти поради лекотата, с която трейдърите могат да купуват и продават облигации. Тази ликвидност обаче се влоши през последните години, тъй като банките се оттеглиха от традиционните си роли на поддръжници на пазара, пише FT.

Индексът на Bloomberg, който измерва ликвидността на пазара на държавни облигации, достигна най-лошите си нива в края на 2022 г. след пазарния шок от март 2020 г.

Банките отдавна твърдят, че намаляването на техните капиталови изисквания чрез освобождаване на държавните ценни книжа и паричните резерви от изчисленията на техните така наречени „коефициенти на допълнителен ливъридж“ ще им позволи да участват повече на пазара.

„Холистичен“ преглед на капиталовите правила на банковата система от новия заместник-председател на Федералния резерв за банковия надзор Майкъл Бар предлага потенциал за такава реформа през 2023 г. Някои експерти предупреждават обаче, че въвеждането на облекчения на този фронт ще бъде придружено от увеличаване на капиталовите изисквания по друг начин - решение, което е малко вероятно да се хареса на банките.

Марк Кабана, ръководител на стратегията за лихвите в САЩ в Bank of America, казва, че всеки начин, по който регулаторите могат да стимулират търсенето, ще бъде от полза за пазара на държавните облигации. По думите му няма детайли за реформата, която предстои през 2023 г., но банките биха я подкрепили.

След грандиозния колапс на банковата система по време на финансовата криза от 2008 г. регулаторите изискаха кредиторите да държат повече пари в брой в случай на нов голям спад. Основно изискване е големите банки да имат капитал, равен на поне 3 процента от техните активи. За най-големите, системно важни банки този праг е повишен на 5%.

Има доказателства, че тези правила са ефективни: банките преминаха през кризата с Covid-19 относително невредими. Функционирането на пазара на държавни облигации обаче пострада, тъй като заемодателите се отдръпнаха през последното десетилетие, включително по време на срива на пазара през март 2020 г.

„По-високите капиталови изисквания означават, че банките разполагат с по-малък баланс, който да разпределят за този пазар“, посочва Джоузеф Зайдел, главен оперативен директор на групата за ценни книжа Sifma.

Грег Баер, главен изпълнителен директор на Института за банкова политика – друга лобистка група в банковия сектор, е съгласен с това мнение. „Всеки пазарен участник и анализатор изглежда смята, че [промяната] би помогнала за ликвидността на пазара – кои повече, кои по-малко“, казва той.

Не само банките и техните лобисти изтъкват аргумента. Експерти по регулиране на пазара на държавните облигации и по финансова стабилност предупреждават за последиците от пренебрегването на функционирането на пазара на облигации. „Облекчаване на правилата може да стимулира или поне да улесни първичните дилъри да оправдаят пренасочването на капитал към пазара на съкровищни облигации“, коментира Йеша Ядав, професор в Юридическия факултет на Вандербилт, който изучава регулирането на пазара на облигации.

Андрю Метрик, професор в Училището по мениджмънт на Йейл, чиито изследвания се фокусират върху финансовата стабилност, подчертава безрисковия характер на паричните резерви и съкровищните бонове. „Дори и да имаме коефициент на ливъридж, струва ми се, че държавните задължения наистина не принадлежат към никаква мярка за банков риск“, казва той.

Фед обаче временно освободи резервите и държавните облигации от стандартния коефициент на ливъридж след срива през март 2020 г. с надеждата да насърчи банките да участват повече на пазара. Експериментът имаше частичен успех – промените на пазара и в балансите на банките не бяха драматични, а предизвикаха значително безпокойство сред прогресивните законодатели.

На изслушване в Конгреса през ноември Бар, който пое позицията си през юли, призна повишената нестабилност на пазара на държавни облигации и каза, че Фед внимава що се отнася до опасенията за ликвидността. Въпреки това той даде да се разбере, че не очаква корекциите на текущите капиталови изисквания да имат твърде голямо въздействие върху пазара.

Генадий Голдбърг, анализатор на лихвите в TD Securities, казва, че Бар смята, че промените в законодателството на САЩ трябва да се претеглят спрямо опасенията за пазарната ликвидност. Затова и, според Голдбърг, надеждите за облекчения на капиталовите изисквания с цел насърчаване на ликвидността не са големи.

Един компромис, за който регулаторните експерти очакват потенциално да наберат подкрепа, е банковите резерви, държани в централната банка, да бъдат освободени от изискванията.

„От прогресивна гледна точка вероятно битката за резервите няма да е толкова тежка, защото те са безрискови“, коментира Джеръми Крес, бивш адвокат в групата за банкови регулации и политика във Фед, който сега преподава в Университета в Мичиган.

Евентуални промени вероятно ще бъдат придружени от по-строги правила за други показатели. В забележки, направени в началото на декември, Бар отбелязва, че капиталовите изисквания на САЩ „са към долния край на диапазона“ на това, което обикновено се счита за оптимално.

Иън Кац, анализатор на финансовата политика в изследователската компания Capital Alpha Partners, посочва, че всичко, което се направи и би изглеждало полезно за банките, ще бъде компенсирано и на банките това няма да им хареса.

Очакванията сред лобистките групи са правителството да отложи извършването на каквито и да било промени в банковия капитал, докато не се реши как ще се прилагат Базелските правила. Това са глобалните минимални стандарти за банковия капитал, които целят да направят кредиторите по-стабилни по време на финансов стрес.

Лобистите се надяват, че плановете за окончателното прилагане на правилата в САЩ могат да бъдат публикувани през първите шест месеца на 2023 г.