„Кофас“: Очакваме бавно световно икономическо възстановяване с по-ниски нива на ръст през 2023 г.

През втората половина на 2022 г. множество европейски държави отбелязаха отрицателен темп на растеж, което беше очаквано предвид глобалните икономически сътресения. За 2023 г. експертите по кредитно застраховане от „Кофас“ прогнозират бавно възстановяване и ръст на световния брутен вътрешен продукт (БВП) от 1,9%, който обаче ще е по-нисък от отчетения през миналата година – 3%. Въпреки оптимистичните прогнози за първата половина на 2023 г. анализаторите предвиждат слаб темп на растеж през настоящата година в сравнение както с 2022 г., така и с предходните няколко години.

Умерено и все пак слабо възстановяване

Най-значителният спад в световната икономика идва от развитите икономики без САЩ, най-вече от Западна Европа, където икономическият растеж за 2023 г. ще е 0,4%, след като през миналата година беше 2,5%. Очакванията за Централна и Източна Европа през тази година са за ръст от 0,8%, като през 2022 г. той беше 4%. Това не се отнася само за Европа, но и за други региони – прогнозираният среден ръст на БВП за Северна и Латинска Америка например, е съответно 0,8% и 0,9% за 2023 г. в сравнение с отчетените 2% и 3,8% през 2022 г. Положителни са тенденциите при Азия, чийто прогнозен годишен ръст на БВП е с 0,5 процентни пункта над отчетения за 2022 г. Данни за икономически растеж

Цените на стоките : рискове за търсенето и предлагането

Въпреки че прогнозите на експертите са по-оптимистични от тези преди два месеца, ситуацията с доставките на стоки на световно ниво все още е поставена пред редица рискове. Цените на енергията и горивата са по-ниски през февруари 2023 г., отколкото през същия период за изминалата година. Причините за това са няколко. На първо място, Европейският съюз имаше готовност за очакваната енергийна криза. Предполагайки, че ситуацията с горивата и енергията ще доведе до затруднения през зимния период, европейските страни се преориентираха по отношение на доставките на природен газ, което промени инфраструктурата на газовите пазари в Европа. Множество държави осигуриха доставките на втечнен природен газ от други страни в Европа и Близкия изток, което допълнително промени картата на енергийните доставки. Данни за цени на енергията

Другата причина е в ограниченото търсене. Много европейски държави се подготвиха за този труден период, като въведоха различни мерки, които ограничават потреблението на енергия, при ограничено търсене.

„Ако погледнем по-мащабно на ситуацията, цените на газа и горивото все пак са доста по-високи, отколкото бяха преди 5-6 години, например. Това важи не само за енергийните продукти, но и за останали категории – агропродуктите са също сравнително високи. Прогнозата ни е, че през 2023 г. ще се запазят тези нива, което ще се отрази и върху цените на хранителните стоки. Това ще повлияе на инфлацията в различни държави“, коментира Грегорж Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.

Най-голямо безпокойство предизвиква базисната инфлация

Въпреки, че инфлацията успокои темпа си на растеж в края на 2022 г., експертите на Кофас не крият своите притеснения предвид динамичните цени на стоките в международен план. Най-големи са рисковете, свързани с базисната инфлация – тази, която изключва цените на енергията и хранителните продукти. Тя продължава да отчита растеж в множество държави от ЦИЕ, като е възможно да се разпространи и в различни сектори на икономиките.

Реакцията на по-високата инфлация идва от паричната политика. Доскоро се наблюдаваше процес на повишаване на лихвените проценти в ЦИЕ. Въпреки че изглежда сякаш централните банки са спрели това повишение за момента, експертите на „Кофас“ прогнозират по-нататъшно затягане на паричната политика в зависимост от динамиката, с която се развива инфлацията. Данни за инфлация

Прекратяването на мерките за подкрепа влияе на несъстоятелността

През 2020 г. „Кофас“ отчете спад на корпоративната несъстоятелност в Европа. Причината е въвеждането на мерки за подкрепа, които помогнаха на компаниите да подобрят ликвидността на плащанията си и да не страдат толкова много от икономическите последици от пандемията. През 2021 г. много от тези мерки все още бяха валидни. През 2022 г. обаче се наблюдава увеличаване на броя дружества, изпаднали в несъстоятелност, като в ЦИЕ този брой е сравнително умерен. Компаниите във Франция са се върнали към предпандемичните нива, но от другата страна са Германия и Италия, например, които отчитат по-малко фалирали дружества от тези, регистрирани през 2019 г.

През 2023 г. не се очаква ликвидността на плащанията да бъде подкрепена с мерки, както се наблюдаваше през предходните години. Въпреки това обаче световните икономически сътресения поставят нови предизвикателства пред бизнеса, посочват от „Кофас“.