Един пренебрегван инструмент на централните банки показва своята стойност

Данните за паричното предлагане отдавна са сирак в инструментариума на големите централни банки. Това е жалко, защото те изпращат важни сигнали, пише FT.

Икономисти от Банката за международни разплащания са открили статистически и икономически значима корелация в редица страни между прекомерния ръст на парите през 2020 г. и средната инфлация през 2021 г. и 2020 г.

Не е нужно никой да е отявлен поклонник на количествената теория за парите, за да забележи, че ръстът на цените на жилищата и акциите в САЩ през миналата година се дължеше основно на твърде многото пари, които преследваха твърде малко активи.

Има, разбира се, причина паричното предлагане да се пренебрегва от централните банки. В разцвета на монетарното таргетиране през 80-те години на миналия век централните банкери – най-вече Пол Волкър от Федералния резерв на САЩ, постигнаха забележителен успех в свалянето на инфлацията от рекордните следвоенни нива след последователни шокове в цената на петрола, въпреки че това стана с цената на жестоки рецесии. Впоследствие връзката между паричното предлагане и инфлацията отслабна.

Всичко се свеждаше до мярката за това колко често парите сменят собственика си. Когато това се случва с предвидимо темпо, парите и производството растат заедно.

В същото време има ясна връзка между инфлацията и прекомерния растеж на парите - разликата между растежа на парите и растежа на реалния брутен вътрешен продукт.

Когато инфлацията намаля през 80-те и 90-те години, тази мярка стана силно нестабилна, отчасти поради финансовите иновации и промените в банковата регулация. Така връзката между паричното предлагане и номиналния БВП се разпадна и данните за паричното предлагане станаха по-малко полезно ръководство за политиката.

Тъй като опитът да се проумеят тези данни стана по-сложен, монетаризмът излезе от мода, с изключение на времената на финансови кризи. Тогава централните банкери включваха и този инструмент в мунициите си.

Тълкуването на данните за паричното предлагане беше очевидно трудно след финансовата криза от 2007-2009 г. Монетаристите предупреждаваха тогава, че стимулът от изкупуването на активи от Фед ще доведе до бърза инфлация. Получи се странна комбинация от инфлация на цените на активите и заплаха от дефлация в цените на стоките и услугите.

Защо обаче сега данните разказват по-различна история?

В скорошното проучване на BIS Клаудио Борио, Борис Хофман и Егон Закрайшек установяват, че силата на връзката между растежа на парите и инфлацията в голяма извадка от развити и нововъзникващи пазари зависи от това дали има режим на висока, или ниска инфлация. При висока инфлация връзката е едно към едно, при ниска няма такава връзка.

Авторите на BIS посочват, че неотдавнашното избухване на инфлацията е било предшествано от скок в растежа на парите. Страните с по-силен ръст на парите отбелязват значително по-висока инфлация.

Авторите на изследването посочват, че данните за паричното предлагане все още могат да имат полезно информационно съдържание за инфлацията.

Има и други причини, поради които централните банки не успяха да предвидят силния ръст на инфлацията. Техните икономически модели често разчитат до голяма степен на екстраполации от близкото минало и предположения за икономическия цикъл. Очевидно пандемията и войната в Украйна са изключителни събития, които нямат нищо общо с икономическия цикъл.

В същото време програмите на централните банки за изкупуване на активи изкривиха пазарните очаквания. Отмар Исинг, бивш главен икономист и член на борда на Европейската централна банка, който сега е в университета Гьоте във Франкфурт, твърди, че инвеститорите с по-високи инфлационни очаквания са склонни да продават облигациите си на централните банки на цени, които смятат за високи. Тези инфлационни песимисти отсъстват от финансовите пазари, което кара термометърът на инфлационните очаквания да показва по-ниска от действителната температура.

По-очевиден момент е, че централните банкери силно подцениха вторичните ефекти от повишаването на цените на петрола и храните на пазара на труда и на други пазари.

Рискът да не се следят данните за паричното предлагане сега е в друга посока. Централните банки затягат паричната си политика. Стив Ханке и Кейлъб Хофман от университета „Джон Хопкинс“ казват, че до декември миналата година тримесечният годишен темп на растеж на широките пари (M2) в САЩ е потънал до минус 5,4 процента, като тласка темпа на растеж на годишна база в отрицателна територия.

В заключение: пазарът на акции в момента е твърде оптимистичен относно избягването на рецесия. Затова е време за преосмисляне на парите.