Аржентина предприе отчаян ход, увеличавайки лихвата до 97% 

Аржентина има богат опит с икономическия Армагедон. Южноамериканската страна вече девет пъти е изпадала в неплатежоспособност, откакто е получила независимост от Испания през XIX век. Хората отдавна са свикнали с двуцифрени нива на инфлация, контрол върху цените, фалиращи банки и фондове лешояди, които преследват аржентинските активи по света, за да събират дългове. Но това, което правителството в Буенос Айрес планира сега, звучи изключително отчаяно дори за аржентинските стандарти.

Според последователни съобщения в медиите министърът на икономиката Серхио Маса обяви нов пакет от радикални спешни мерки, за да спре по някакъв начин предстоящия срив на песото. Така Аржентинската централна банка повиши лихвените проценти с 600 базисни пункта до фантастичните 97%, предаде Bloomberg.

Освен това централните банкери искат да се намесят още по-активно на валутния пазар, за да спрат срива на националната валута. От началото на годината тя вече е загубила повече от една трета от стойността си спрямо долара. 

Всъщност Маса събира последните резерви на страната, за да предотврати неизбежния крах. Фактът, че централните банкери на Аржентина трябва да вдигат лихвените проценти до такива астрономически висоти, се дължи на още по-високата инфлация: през април тя достигна зашеметяващите 109% - най-високото ниво от 1991 г. От 2010 г. насам инфлацията е постоянно над 10%, а след последния фалит на страната през 2020 г. тя продължава неумолимо да се покачва до над 50%.

Страната се намира в най-дълбоката си икономическа криза от 20 години насам. Омагьосаният кръг от фалити, преструктуриране и икономически реформи в обхванатата от криза страна просто не свършва. От 2018 г. насам страната отново взема кредити от Международния валутен фонд (МВФ), който през 2022 г. състави нов пакет от помощи на стойност 44 млрд. долара. Това е 22-ият пакет, през който Аржентина преминава от началото на членството си в МВФ през 50-те години на миналия век. И този път обещаните икономически реформи не се осъществиха, очакваният растеж не се реализира, първо, заради пандемията, а сега и заради тежката суша - и Аржентина остана със смазваща планина от дългове благодарение на цунами от държавни разходи. Последните извънредни мерки на министъра на икономиката едва ли ще променят това.

„Аржентина просто оставя всичко на заден план", цитира FT Хектор Торес, бивш аржентински дипломат и бивш директор на МВФ. „Нямам нищо против централните банки да използват резервите, за да изравнят колебанията и да се борят със спекулантите. Но ние вече нямаме резерви, силно задлъжнели сме към МВФ и нямаме достъп до финансовия пазар. В тази ситуация да харчим това, което вече дължим на МВФ, за да поддържаме обменен курс, който така или иначе не може да бъде поддържан, е безразсъдно. Това може само да прикани спекулантите да заложат на нов фалит“. 

Всъщност според изчисленията на някои експерти резервите на централната банка на Аржентина не само вече са изчерпани, но дори са отрицателни. И макар че в последния си преглед през април МВФ отбеляза, че „в случай на по-нататъшни инфлационни шокове може да се оправдаят по-нататъшни стъпки по отношение на лихвените проценти", той изрично посъветва да не се пропилява последния куршум на страната в безполезни шумотевици: „Трябва да се избягва намеса на валутния пазар чрез използване на резерви или краткосрочен външен дълг“.

Аржентинската централна банка също се надява, че повишаването на лихвения процент ще стимулира инвестициите във валутата на страната, се посочва в изявление на централната банка, публикувано в понеделник. Прекалено високата инфлация доведе до голям отлив на инвестиции, държани в аржентинското песо, което доведе до 23% спад на стойността му спрямо щатския долар през тази година. 

Но новото повишение на лихвения процент едва ли ще донесе реална промяна на аржентинските пазари, смятат анализаторите.

„Усещането е, че правителството напълно губи в борбата с инфлацията", казва пред CNN Мигел Кигуел, финансов съветник и бивш заместник-управител на Централната банка на Аржентина. 

Фактът, че министърът на икономиката Маса пуска в общественото пространство това предупреждение, е чиста политика. Планираните извънредни мерки могат да се разглеждат и като негова кандидатура за президентските избори през октомври. Те са напълно нерешени: най-обещаващите кандидати, президентът Алберто Фернандес и неговият вицепрезидент Кристина Фернандес де Киршнер, се въздържат да се кандидатират. Маса иска МВФ да отпусне парична помощ за изпадналата в криза страна преди изборите, за да стабилизира несигурното икономическо положение преди вота - и да се представи като обещаващ кандидат. 

Друг кандидат вече е на стартовите позиции: Хавиер Милей. Десният популист вече постигна сериозни успехи в социологическите проучвания. Той има още по-радикални идеи за прекратяване на валутната криза и хиперинфлацията в Аржентина: иска да премахне централната банка. И да въведе щатския долар като разплащателно средство.