Експерт: Ако България не покрие инфлационния критерий, ще чака за прием в еврозоната до 2027 г.

Присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика. Възможно е обаче страната да не може да покрие критерия за инфлацията. Това каза пред БНР доц. Пламен Ненов, макроикономист и един от експертите на Съвета за икономически анализи. 

През юли звеното излезе с анализ на икономическите ефекти от приемането на еврото в България. Според него приемането на еврото не би представлявало сериозна промяна за българската икономика, защото валутният борд в страната се възприема като надежден и разликите в лихвените проценти спрямо тези в еврозоната са сравнително малки. 

"България вече няколко десетилетия е във валутен борд и българският лев е фиксиран към еврото. Това де факто прави България член на еврозоната. Доверието във валутния борд и ниският публичен дълг на страната обуславят сравнително малки разлики в лихвите в България спрямо тези в еврозоната", коментира икономистът.

„От октомври 2020 г. България де факто е член и на банковия съюз и българската банкова система е под надзора на ЕЦБ“, посочи той. 

По думите му членството в еврозоната би донесло на България някои допълнителни предимства, като например по-лесно управление на ликвидността на българските публични финанси и намалени трансакционни разходи при търговията, свързани с обмяната на валута. Освен това България би станала част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор.

„Основният лихвен процент в страната не се определя от БНБ. Българската парична политика е функция на тази на ЕЦБ“, каза Ненов.

Икономистът допълни, че е необходимо използването на общия път на държавите, които вече са приели еврото, особено на тези от Източна Европа.

Единствените препятствия, които могат да възникват около приемането на България в еврозоната, са свързани с изпълняване на критериите, които страната ни трябва да покрие, каза той. "Изглежда, че България няма да може да покрие инфлационния критерий", коментира икономистът. Инфлацията трябва да е максимум 1,5 процентни пункта над тази в трите държави от еврозоната с най-ниска инфлация, обясни той. В момента тези държави имат 2% инфлация, в България сега инфлацията е 8%, тя ще продължава да намалява, но няма да е спаднала достатъчно, допълни той.

„За Хърватия беше направено изключение, не е ясно дали ще се направи и за България“, коментира икономистът.

„Ако проблемът с инфлационния критерий не се окаже препъникамък, смятам, че България ще стане член на еврозоната от 2025 година“, посочи Ненов.

"Ако се окаже проблем, тогава е възможно да има забавяне до следващия конвергентен доклад, който ще е през 2026 г. за приемане през 2027 г.", поясни той.

Припомняме, че в допълнение към четирите официални критерия за присъединяване, определени в Договора от Маастрихт, страната ни трябва да изпълни и други условия, „от значение за икономическата интеграция и конвергенция“. Оценка, че България ги покрива ще има в конвергентния доклад, който Европейската комисия и ЕЦБ правят на всеки две години. Следващият доклад е планиран за февруари 2024 г.

Преди месец Народното събрание не одобри предложението за провеждане на национален референдум с въпрос "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?". Вносител е инициативен комитет на граждани, подкрепен от парламентарната група на "Възраждане".