Шведската централна банка изненада с пауза в затягането на паричната си политика

Централната банка на Швеция (Riksbank) направи пауза в кампанията си за затягане на паричната политика, като се въздържа от това да увеличи за девети пореден път разходите по заемите на още по-затруднената шведска икономика, пише Bloomberg.

Централните банкери, начело с гуверньора Ерик Тедийн, оставиха основната лихва на ниво от 4% - решение, което раздели мненията на икономистите. По-голямата част прогнозираха повишение, въпреки че осем от общо 21 прогнози, събрани чрез анкета от Bloomberg, не посочваха промяна. Представители на банката заявиха, че може да се наложи централната банка да ускори продажбите на облигации през следващата година.

„Паричната политика ограничи търсенето в шведската икономика и допринася за забавянето на инфлацията“, коментират от Riksbank в изявление в четвъртък. Все пак „Управителният съвет смята, че паричната политика трябва да бъде затегната и е готова да повиши лихвите си допълнително, ако прогнозите за инфлацията се влошат.“

С решението си Шведската централна банка се присъедини към колегите си в САЩ, еврозоната и Обединеното кралство, които за момента са приключили с повишенията на лихвите.. Централните банкери избраха да не притискат допълнително икономиката, въпреки че слабостта на кроната рискува да доведе до по-голям натиск върху разходите, а ръстът на цените на услугите остава силен.

Riksbank се опита да подскаже на инвеститорите за затягане.

„Прогнозата за основната лихва е, че тя може да бъде повишена допълнително в началото на следващата година и че паричната политика трябва остане затегната за относително дълъг период от време“, твърдят служители.

Планът за политиката на централната банка предполага, че лихвите ще достигнат връх от 4,1% през април, като намаленията се очаква да започнат през пролетта на 2025 г.

„Очакваме, че Riksbank вече е приключила с лихвените повишения и прогнозираме първото понижение през юни 2024 г.“, коментираха в бележка анализаторите на Swedbank AB Йеспер Хансон, Карл Нилсон и Глен Нилсен. „Не смятаме, че ще има ново увеличение, тъй като по-сериозната дезинфлация и слабата икономика в бъдеще ще понижат необходимостта от това.“

Разхлабването на Riksbank ще започне по-рано, отколкото предполагаше курсът на лихвите на фона на влошаващата се икономика и понеже се вижда, че ръстът на потребителските цени достига нива, съответстващи на целта на централната банка „още следващото лято“, казаха те.

Казусът, цитиран от икономисти за деветото увеличение, беше упорито високата инфлация и слабостта на кроната. Анализаторите обаче признаха, че слабите икономически данни и неотдавнашното засилване на валутата също подкрепят аргументите за пауза.

Затягането започна през април миналата година. Нарастващите последици от него включват спад в потреблението, спад в жилищното строителство и натиск върху някои собственици на имоти, които се опитват да рефинансират дълга си.

Дори стабилният до момента пазар на труда сега отслабва, а централната банка е подложена на натиск от синдикатите, както и от организациите на работодателите, които предупреждават, че допълнително увеличение на разходите по заемите може да навреди излишно на икономиката на нацията.

В момента Шведската Riksbank прогнозира спад от 0,7% на БВП през тази година и свиване от 0,2% през 2024 г.