Кредитният пазар в България остава динамичен, с нарастваща роля на „бързите кредити“

Потребителските кредити от страна на небанковите дружества растат с изпреварващи темпове през последните две години, отчита доклад на ЕКИП

Все по-голяма роля на небанковите дружества, специализирани в кредитиране, отчита доклад на ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика) за състоянието на кредитния пазар в България. По последни данни делът на т.нар. „бързи кредити“ в кредитния пазар достига 6%. Забелязва се, че този дял значително се е увеличил през последното десетилетие – през третото тримесечие на 2013 г. е едва 3,6%.

От тогава до днес плавно и устойчиво расте с темпове по-високи от ръста на кредитирането като цяло – с 18,4% в сравнение с 13,1% ръст при потребителското кредитиране като цяло за последните две години. Възможно обяснение на това е, че поради високата инфлация и повишаването на лихвените проценти (по потребителските кредити), потребителите са се насочили към небанковото кредитиране като по-гъвкава и бърза алтернатива за финансиране на своите покупки, особено по-крупните такива, отчитат авторите на доклада.

В навечерието на вероятно обръщане на паричната политика в Европа, кредитният пазар в България остава силно динамичен. При лихвените проценти по жилищните кредити промяна почти липсва, откакто Европейската централна банка започва да вдига лихвите през юли 2022 г., посочват от ЕКИП. Кредитирането към предприятия, което формира 50% от пазара на заеми, се забавя през първите три тримесечия на 2023 спрямо същия период на 2022 г., но кредитирането към домакинства, което формира 42%, се ускорява.

Покачването на лихвите в сектора на нефинансовите предприятия е значително за последната приблизително година и половина. Междувременно, лихвите по кредитите за домакинства остават далеч по-стабилни. Лихвеният процент по жилищните кредити достига 2,79% през ноември 2023 в сравнение с 2,87% през юли 2022 г. Лихвата по кредити за потребление стига до 6,53% през ноември 2023 г. В сравнение с дъно от 6,32%, достигнато през юни 2022 г., покачването е минимално, като по-съществено такова се забелязва единствено при новоотпуснатите кредити за потребление. При тях лихвата достига 8,59% през ноември тази година в сравнение с дъно от 7,56% през юни 2022 г. При предоговорените кредити за потребление също има по-съществено покачване до 7,72% от 6,09% през юни 2022 г. При жилищните кредити отново няма промяна или е минимална – под 10 базисни пункта.

Докладът обръща внимание и на това, че лихвите по кредитите към частния сектор в България остават по-ниски от лихвите по държавния дълг. Такава ситуация е необичайна, защото се счита, че частният дълг е по-рисков, и ако доходността по държавния дълг е по-висока, кредитните институции имат ясен икономически мотив да инвестират в него за сметка на частния сектор, поне докато лихвите не се изравнят. В момента обаче това не се наблюдава в България – кредитирането към частния сектор продължава да расте с двуцифрени темпове, макар и да носи по-ниски лихви от държавните ценни книжа.

На този фон на практика не се забелязва почти никакво забавяне в ръста на кредитирането. Обемът на отпуснатите кредити за сектора на нефинансовите предприятия продължава да расте със сравнително стабилен двуцифрен темп през 2023 г. През третото тримесечие стойността на кредитирането към нефинансови предприятия се покачва със 7,2% на годишна база. Нивото остава много високо, макар и да има известно забавяне спрямо увеличението с 8,5%, отбелязано през предходното тримесечие. Средният ръст за първите три тримесечия на 2023 г. е 7,9% на годишна база в сравнение с 9,9% през същия период на 2022 г. Макар и стойността да продължава да расте с висок темп, забелязва се лек спад от 0,1% на годишна база в броя отпуснати кредити към нефинансови предприятия през третото тримесечие на 2023 г. Това е първият такъв спад от две години насам.

При домакинствата общата стойност на отпуснатите кредити през третото тримесечие расте с 24% на годишна база, ускорявайки се от 22,7% през предходния период. Средният ръст за първите три тримесечия на годината също е 22,7%, което е с малко над процентен пункт по-високо от средното ниво на растеж, отчетено през същия период на 2022 г. Броят на отпуснатите кредити към домакинства се увеличава с 2,4% на годишна база през третото тримесечие на 2023 г., ускорявайки се от 2% през предходното тримесечие. Растежът е най-висок при жилищните кредити. Тяхната стойност се покачва с 18,8% на годишна база през септември, докато тази на потребителските кредити се увеличава с 10,5%.

„Анализът показва, че към края на цикъла на вдигане на лихвите от страна на ЕЦБ трансмисията на паричната политика е непълна. Това повдига въпроси за евентуално натрупване на дисбаланси, конкретно по отношение на жилищното кредитиране, където лихвената динамика изостава най-много в сравнение с тази в еврозоната”, коментира авторът на изследването Георги Вулджев.

„Що се касае до кредитите за потребителски цели, в отговор на покачването на лихвите изглежда наблюдаваме адаптация на пазара в посока небанковото кредитиране“, казва още той.