Турската централна банка направи първата пауза в политиката си от май насам

Турската централна банка не промени лихвите си за първи път от май насам, но даде по-ястребови* насоки под управлението на новия си гуверньор, пише Bloomberg.

Комисията, определяща паричната политика, заяви, че няма да допуска компромиси по отношение на рисковете, свързани с ново ускорение на инфлацията. Регулаторът остави едноседмичната си репо лихва без промяна на ниво от 45% в четвъртък. Той заяви, че ще затегне политиката, „в случай че се очаква значително и постоянно влошаване на перспективите за инфлация“, става ясно от изявлението на Комисията, публикувано заедно с решението.

Гуверньорът Фатих Карахан промени тона по време на първата среща за определяне на паричната политика, след като замени Хафизе Гайе Еркан на поста. Въпреки че централните банкери отново изразиха опасенията си относно рисковете от резкия ръст на заплатите миналия месец, те дадоха ясно да се разбере, че лихвите ще останат по-високи за по-дълго време и отчетоха реалното поскъпване на лирата като фактор, който допринася за забавянето на инфлацията.

„Комисията смята, че текущото ниво на основния лихвен процент ще се запази, докато се наблюдава значителен и устойчив спад при основната тенденция на месечната инфлация и инфлационните очаквания се доближават до прогнозирания диапазон“, заявиха от централната банка.

Новият гуверньор на централната банка зае поста си в икономика, в която вътрешното търсене все още засилва инфлационния натиск, докато инфлацията е напът да достигне връх от над 70% след няколко месеца. Централната банка очаква ръстът на цените да спадне до 36% до края на 2024 г., като заместник-гуверньорът Джевдет Акчай нарече това ниво „амбициозна, но постижима цел“.

Прогнозираният път на инфлацията се превърна в предпочитания от централните банкери измерител на това колко затегната е политиката, въпреки че лихвите, коригирани спрямо текущите цени, остават отрицателни.

След като прекъсна цикъла от повишения на лихвените проценти, централната банка вече разчита на инерцията на дезинфлацията, която Еркан се опита да засили.

Разхлабената фискална политика преди изборите през март представлява друга заплаха, тъй като месечният темп на инфлация през януари беше най-високият от август насам на фона на ръст на заплатите и данъците.

По-рано този месец централната банка определи въздействието на рязкото увеличение на заплатите през януари като най-големия риск за увеличението на потребителските цени. Упоритата инфлация в сектора на услугите, включително и по-високите цени на наемите, са друга причина за притеснение.

Ерик Майерсон, главен стратег за нововъзникващи пазари в SEB AB, казва, че очаква лихвите в Турция да останат без промяна през първата половина на тази година.

„Очакваме, че турската централна банка ще направи всичко възможно, за да убеди пазарите, че няма да намали лихвите прибързано“, коментира Майерсон в бележка. „Затова Комисията по парична политика вероятно ще запази сравнително ястребовия тон, но няма да затяга повече“.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.