Кристин Лагард: До края на годината инфлацията ще се колебае около сегашните нива

„До края на годината инфлацията ще се колебае около сегашните нива. След това, през втората половина на 2025 г., тя ще започне да се забавя до целевото равнище.“ Това заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард пред журналисти.

По-рано днес базираната във Франкфурт банка очаквано понижи основните лихви от рекордните им нива на заседанието си днес. Финансовата институция оправда прогнозите на икономистите за намаление с 25 базисни пункта, което доведе до съкращаване на депозитната лихва до 3,75% от рекордните 4%, достигнати през септември миналата година.

С днешното решение лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение ще бъдат понижени съответно до 4,25%, 4,50% и 3,75%, считано от 12 юни 2024 г.

„Управителният съвет ще продължи да следва подход, зависещ от данните и от всяко заседание поотделно, за определяне на подходящото ниво и продължителността на ограниченията“, се посочва в изявлението на банката след заседанието. „ЕЦБ не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти“, се казва още в него.

Лагард посочи, че тя и колегите ѝ очакват икономиката на еврозоната да продължи да се възстановява, като възстановяването ще бъде подкрепено от нарастващите реални доходи.

„Проучванията сочат ръст на работните места в близко бъдеще“, изтъкна още тя.

Ръководителят на ЕЦБ отново подчерта, че следващите стъпки ще зависят от постъпващите данни, като ръстът на заплатите във валутния съюз играе ключова роля в паричната политика на банката.

Намалявайки разходите по заемите в еврозоната за първи път от септември 2019 г. насам, ЕЦБ отбеляза официалния край на цикъла на рекордно бързо покачване, започнал след пандемията от Covid-19, когато инфлацията във валутния съюз рязко се ускори.

През последните месеци инфлацията в еврозоната се доближи до целта на ЕЦБ от 2%, въпреки че през май тя се ускори повече от очакваното и към момента остава все така упорита в доминиращия сектор на услугите. Икономиката на блока се възстановява по-бързо от очакваното, а пазарът на труда остава свит, което хвърля несигурност върху това колко пъти ЕЦБ ще намали лихвите тази година.

Все още не е ясно какво ще бъде движението на лихвените проценти след днешното заседание. Инвеститорите и анализаторите очакват по-малко от 60 базисни пункта намаления през тази година, което означава два хода на понижение, и оценяват на по-малко от 50% вероятността за трети. В началото на годината прогнозите бяха много по-оптимистични.

Предпазливостта на централните банкери се дължи най-вече на неочаквано упоритата инфлация и в четвъртък ЕЦБ дори повиши прогнозата си за предстоящите ѝ стойности. Сега централните банкери очакват, че средната стойност на общата инфлация в еврозоната ще бъде 2,5% през 2024 г., 2,2% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. За инфлацията, изключваща волатилните цени на храните и енергоносителите, финансистите предвиждат средна стойност от 2,8% през 2024 г., 2,2% през 2025 г. и 2% през 2026 г.

Прогнозата е икономическият растеж на валутния блок да се ускори до 0,9% през 2024 г., 1,4% през 2025 г. и 1,6% през 2026 г.

Мнозина експерти все още очакват три намаления - през юни, септември и декември. Но по-предпазливите централни банкери се опасяват, че понижаването на разходите по заемите на няколко последователни заседания може да накара пазарите да приемат този темп за базов. Освен това те може би са по-малко уверени от някои свои колеги, че политиката на ЕЦБ може наистина да се разграничи от тази на Федералния резерв в САЩ, който вероятно ще остане в режим на задържане на високите лихви още известно време.