ЕЦБ очаквано намали основните лихви за първи път от 2019 г.

Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано понижи основните лихви от рекордните им нива на заседанието си днес. Финансовата институция оправда прогнозите на икономистите за намаление с 25 базисни пункта, което доведе до съкращаване на депозитната лихва до 3,75% от рекордните 4%, достигнати през септември миналата година.

С днешното решение лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение ще бъдат понижени съответно до 4,25%, 4,50% и 3,75%, считано от 12 юни 2024 г.

Намалявайки разходите по заемите в еврозоната за първи път от септември 2019 г. насам, ЕЦБ  отбеляза официалния край на цикъла на рекордно бързо покачване, започнал след пандемията от Covid-19, когато инфлацията във валутния съюз рязко се ускори.

През последните месеци инфлацията в еврозоната се доближи до целта на ЕЦБ от 2%, въпреки че през май тя се ускори повече от очакваното и към момента остава все така упорита в доминиращия сектор на услугите. Икономиката на блока се възстановява по-бързо от очакваното, а пазарът на труда остава свит, което хвърля несигурност върху това колко пъти ЕЦБ ще намали лихвите тази година.

Все още не е ясно какво ще бъде движението на лихвените проценти след днешното заседание. Инвеститорите и анализаторите очакват по-малко от 60 базисни пункта намаления през тази година, което означава два хода на понижение, и оценяват на по-малко от 50% вероятността за трети. В началото на годината прогнозите бяха много по-оптимистични.

„Управителният съвет ще продължи да следва подход, зависещ от данните и от всяко заседание поотделно, за определяне на подходящото равнище и продължителност на ограничаването“, се казва в изявление след днешното заседание на Европейската централна банка.

„Решенията за лихвените проценти ще се основават на перспективите за инфлацията в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика“, добавят от ЕЦБ. „Управителният съвет не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти.“

Предпазливостта на централните банкери се дължи най-вече на неочаквано упоритата инфлация и в четвъртък ЕЦБ дори повиши прогнозата си за предстоящите ѝ стойности. Сега централните банкери очакват, че средната стойност на общата инфлация в еврозоната ще бъде 2,5% през 2024 г., 2,2% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. За инфлацията, изключваща волатилните цени на храните и енергоносителите, финансистите предвиждат средна стойност от 2,8% през 2024 г., 2,2% през 2025 г. и 2% през 2026 г.

Прогнозата е икономическият растеж на валутния блок да се ускори до 0,9% през 2024 г., 1,4% през 2025 г. и 1,6% през 2026 г.

„Въпреки напредъка през последните тримесечия, вътрешният ценови натиск остава силен, тъй като ръстът на заплатите се повишава, а инфлацията вероятно ще остане над целевата и през следващата година“, посочват представителите на базираната във Франкфурт банка.

Мнозина експерти все още очакват три намаления - през юни, септември и декември. Но по-предпазливите централни банкери се опасяват, че понижаването на разходите по заемите на няколко последователни заседания може да накара пазарите да приемат този темп за базов. Освен това те може би са по-малко уверени от някои свои колеги, че политиката на ЕЦБ може наистина да се разграничи от тази на Федералния резерв в САЩ, който вероятно ще остане в режим на задържане на високите лихви още известно време.

Последните икономически доклади действително дават основания за притеснение. Ключовият показател за заплатите в еврозоната, за който централните банкери се надяваха да покаже, че инфлацията най-накрая е преодоляна, не успя да се понижи. Това сигнализира, че отслабването на ценовия натиск, особено в сектора на услугите, може да отнеме повече време.

Докато ястребите на базираната във Франкфурт банка се опитват да премахнат като вероятност второ намаление още през юли, други, като гуверньора на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало, призовават такова решение да не се изключва още сега.

Затова и анализаторите не очакват много насоки от ръководителя на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференцията след заседанието в четвъртък. Те смятат, че Лагард ще повтори мантрата на банката, че е „зависима от данните“.

„Мисля, че тази седмица централните банкери ще бъдат по-малко ясни относно това какво следва, отколкото преди срещата през юни“, заяви наскоро главният икономист за Европа на BNP Paribas Пол Холингсуърт пред Ройтерс.

Същевременно икономиката на 20-те държави от валутния съюз се възстанови по-резултатно от прогнозираното след леката рецесия през последните месеци, като пазарът на труда остана устойчив, безработицата наскоро достигна исторически минимум, а бизнес проучванията дори показаха признаци на оживление при изпитващите затруднения производители.

На този фон Фед даде сигнал, че е възможно лихвените проценти в САЩ да останат високи за по-дълго време, за да се гарантира устойчиво връщане на инфлацията към 2%. Така се повдигат въпроси за това колко напред ЕЦБ може да тръгне сама. Председателят на базираната във Франкфурт банка Кристин Лагард и нейните колеги вече подчертаха, че не смятат да намаляват бързо разходите по заемите, макар да и започват с тази стъпка по-рано.